Адам Блейк - Измамата Мъртво море

Решението на Кенеди да се прави на Джордж Вашингтон изненадало всички: това означавало, че щели да отнемат не само разрешителните на Гейтс и Лийки за носене на оръжие, но и нейното. И я изправило в неравна битка срещу целия отдел, която нямало как да спечели. Мъжът бе умрял с ръце около шията й. Дори нямало да се стигне до съд, ако всички били дали едни и същи показания.

На разпитите Кенеди била призована да повтори версията си за събитията поне десетина пъти, без да запишат и една нейна дума. Тактично я подканяли да преосмисли реда на ключовите моменти и до каква степен нападението на господин Дел е било опасно за нея. По подобен начин били водени разпитите и при други противоречиви случаи — с Жан-Шарл де Менезес, Хари Стенли, Иън Томлисън 8 8 Случаи в Лондон от последните години, в които е заподозряно полицейско насилие и ненужно причиняване на смърт на невинни граждани. — Б.пр. . При тях така се стигнало до положителен изход за властите и замесените полицаи. Но нищо не можело да се направи за ченге без никакво чувство за самосъхранение. Кенеди продължила да твърди, че тя, Гейтс и Лийки са стреляли на месо срещу объркан наркоман, който едва се държал на краката си. И призовала прокурора да я накаже с всичката строгост на закона.

Това все още не се беше случило. Делото забуксувало в тристранна битка между полицията, прокуратурата и комисията за оплаквания от полицията. Водело се пълно разследване, преди да се повдигнат окончателните обвинения. Дотогава Гейтс и Лийки щели да бъдат в платен отпуск, а Кенеди останала в отдела да си върши обичайната работа, но с отнето оръжие.

Но никой от засегнатите не бе успял да се върне към нормалния си живот. Кенеди беше в пълна изолация, низвергната от колегите си, ходеща мишена за помията, с която останалите се чувстваха длъжни да я заливат. На Харпър му се струваше, че травмата й е много по-сериозна, но тя не я показва. Когато му каза, че може да се откаже от работата с нея, му се стори, че това е по-скоро хладен прагматизъм, а не донкихотовско благородство — както останалите на „Титаник“ моряци са предупредили спасителните лодки да се отдалечат, за да не бъдат завлечени от потъващия кораб.

Харпър усети, че Коумс още го гледа и го чака да реагира на предупредителния разказ.

— Не ми прилича на човек, с когото се работи лесно — отвърна той, колкото да каже нещо.

— Много си прав — съгласи се някой.

Кой ли беше? Може би Стануик.

— Но сигурно се е почувствала много зле, след като онези двамата са прецакали ареста.

Атмосферата в стаята леко охладня.

— И какво е очаквало онова копеле? — попита Стануик. — Нападнал е полицай — продължи той. — Добре че са се отървали от него.

— Хубаво — съгласи се Харпър. — И сигурно точно така ще погледнат и в съда на случая. Значи Кенеди не наранява никого, като държи на версията си.

— Да не би да си й хвърлил око? — попита Коумс злостно. — Бива си я, нали?

Обективно погледнато, Кенеди си имаше всичко необходимо, за да заслужи това описание: добре оформена на точните места фигура; поразителна сламеноруса коса, която носеше прибрана назад по начин, който предполагаше, че ако я пусне и разклати като прелюдия за секс, гледката ще е впечатляваща; и макар носът и брадичката й да бяха малко прекалено подчертани, изражението на лицето й със сигурност можеше да се определи като чувствено.

Беше десет години по-възрастна от приятелката на Харпър, Теса, а връзката му с нея беше все още съвсем нова и замъгляваше преценката му за всички други жени. Той сви небрежно рамене.

— Хвърлил й е око — произнесе Коумс. — Забрави, момче. Тя е лесбийка.

— Така ли? — Сега вече Харпър бе заинтригуван, не само като детектив. — И откъде знаете?

— На пикника миналия март — обясни му Стануик, сякаш говореше на идиот — си доведе гадже.

— По тази логика вие половината тук сте лесбийки — отвърна невинно Харпър. Каза го лековато и приятелски, но в помещението стана още по-хладно. Подлагаха го на изпитание, с което той не се справяше добре.

— Е, гледай да намажеш по-бързо, приятел — обобщи ситуацията един от детективите. — Защото тя няма да е още дълго тук.

— Така е — съгласи се Харпър. — Сигурно няма да е дълго тук.

Заговориха на други теми, но избягваха Харпър и отказваха да го включат. Той не се съпротивляваше. Имаше да прозвъни много телефони и може би трябваше да започне още докато Кенеди разпитваше сестрата на Барлоу.

Лондонският исторически форум беше събитие, което се провеждаше веднъж на две години в едноименния университет. Откри кой го организира, оказа се, че е колежът „Бъркбек“, и след като го премятаха дълго по телефона по различни секретарки и рецепционистки, накрая успя да измоли списък с координатите на участниците от последното издание. Списъкът дойде по имейла след половин час. Но вместо да му прикачат документ от текстови редактор, му бяха пратили снимки. Всяка страница беше сканирана, на места доста зле. Първите букви на имената бяха отрязани, както и най-долните два-три реда.