Адам Блейк - Измамата Мъртво море

Когато пристигнаха експертите на авиокомпанията, Федералната авиационна администрация и застрахователите, Гейл и хората му се заеха да търсят черната кутия, която можеше да се окаже игла в купа сено, ако бе поверена на външни хора. Устройството издаваше сигнал и локаторите бяха модерни джаджи, настроени само на тази единствена честота. Бяха толкова чувствителни, че почти усещаш как ти подръпват ръката като ловджийски кучета. Но въпреки това трябва да познаваш местността, за да разчетеш какво ти казват. Ако само следваш посоката им, след някой друг километър можеш да се озовеш пред плато или пресъхнало речно корито, които трябва да заобиколиш. И тогава ще изгубиш следата, ще поемеш в друга посока, а колата ти може и да затъне някъде. Затова четирима от хората на шерифа тръгнаха с търсещите групи, за да им помогнат да се справят с терена.

Освен това официално отговаряха и за всичко, което пристигаше и заминаваше. Усърдно описваха физическите доказателства. Не беше от най-славните полицейски задачи — а и малко от тези, които попадаха в ръцете на Гейл, бяха такива — но държеше ума му във форма и му даваше възможност всекидневно да контактува с хората, провеждащи истинско разследване.

Използваше възможността да повдигне темата за живите мъртви пред всеки, който имаше търпение да го изслуша. Хората намираха историите за забавни или зловещи, ала и в двата случая смятаха, че са пълна глупост. Но една служителка на Федералната авиационна администрация се оказа по-възприемчива от останалите. Тя беше висока нервна жена на име Сандра Лестрайър и бе спиритуалистка. Изрично уточни, че не вярва изцяло в тази доктрина. Спиритуалистите не били неудачници, а хора, които контактували с още едно измерение от многообразието на живота. Но нямаше обяснение за призраците. Отначало не беше много ентусиазирана, но впоследствие се съгласи да сподели интереса му. С впечатляващия си ръст и грубовати черти Гейл винаги беше правил впечатление на жените, но никога не злоупотребяваше с чара си. Вече бе преминал петдесетте, косата му бе посребряла, но все още беше гъста. За негово съжаление чарът му беше станал малко пенсионерски, безопасен. Жените с удоволствие разговаряха с него. Само Могс показваше желание да отиде по-далеч и да скочи в леглото му.

— Призраците са раните на света — каза Сандра Лестрайър на Гейл. — Ние смятаме, че светът е нещо голямо с физически измерения, но това е само малка част от цялото. Светът е жив и ражда живот. А когато нещо толкова голямо е живо, може да се очаква, че има и голяма душа, нали? Когато светът кърви, от раните му се излива духът. Точно това са призраците.

Гейл беше потресен. Религията не бе на почит в семейството му, но той имаше вкус към нея и знаеше, че бива три вида: обикновена, която си бе в реда на нещата; юдейска, която също донякъде беше в реда на нещата, защото Бог се явил пред евреите и им дал, така да се каже, генерално опрощение; и мюсюлманска, която беше гнилата ябълка. Досега не си бе давал сметка, че религията, както всичко останало, може да се развива, че в нея има моди, които идват и си отиват.

Помоли госпожица Лестрайър да му разкаже повече за раните на света, но подробностите се оказаха малко объркващи и безинтересни. Ставаше въпрос за упоритостта на живота в долината на смъртта, няколко различни вида човешки души, които си имаха имена и място в йерархията. Колкото по-технически ставаше разговорът, толкова повече Гейл се отегчаваше. Накрая в главата му остана само една метафора и почти нищо друго. Но метафората му харесваше.

Междувременно всички бяха започнали леко да полудяват. Черната кутия на самолета все още не бе намерена, а това си беше жив срам за федералните. Сигналът вече се губеше и бе трудно да го уловят, макар да бяха докарали някакъв шпионски сателит за издирването. Хората от Федералната авиационна администрация прехвърляха с готовност вината върху неадекватната помощ на шерифския екип и Гейл си размени тежки думи с един от важните клечки, който пристигна в участъка да се прави на важен.

Работата загрубяваше и се пропиваше с политика. Гейл мразеше политиката и искаше да намерят кутията, преди да се появи някой от кабинета на губернатора. Започна сам да ръководи издирването, а така неочаквано получи и облагата да прекарва повече време с госпожица Лестрайър и да слуша разказите за новата й религия. Но беше сам, когато се срещна с бледите хора. Следваше малък поток с множество притоци — силно пресечен терен, който федералните вече бяха претърсили, но не бяха открили нищо. Беше късен следобед, но все още припичаше силно. Един от онези безоблачни дни, когато сенките са черни като мастилени петна, а слънцето е застинало в средата на небето като увиснал на клон плод, който можеш да се протегнеш и докоснеш.