Адам Блейк - Измамата Мъртво море

Но смъртта на Стюарт Барлоу не бе настъпила при нещастен случай. Това беше очевидно както от аутопсията, така и от уликите. Кенеди изпитваше смесени чувства към аутопсиите. Понякога те се правеха повече по политически причини, отколкото заради фактите, а политиката бе изкуството на възможното. При уликите тя разчиташе на инстинктите си и продължаваше ужасно да съжалява, че никой не бе повикал криминалисти вечерта, в която Барлоу се е подмятал по стълбите. Сега можеше да има ДНК, влакна, отпечатъци от пръсти, всякакви полезни улики, вместо да се лута в тъмното и да търси посока.

Може би подсъзнателно й се искаше този случай да не бе изскачал точно сега. След нощта, в която бе прострелян Маркъс Дел, живееше като в анимационен филм на забавен каданс. Или по-скоро след нощта, в която уби Дел. Граматиката трябваше да се използва правилно. Хедър е подлог. Като в изречението „Хедър дръпна спусъка“. Дел е допълнение, като в „Куршумът прониза Дел в сърцето и го уби“.

Разрешително за оръжие се получаваше след много тестове, най-вече за психическа устойчивост. Наричат я по много начини — способност за справяне в стрес, емоционална интелигентност, индекс на паника, психологически интегритет и т.н. Но всичко се свежда до един-единствен въпрос: ще превъртиш ли, ако се наложи да стреляш по някого или ако някой стреля по теб?

И откровено казано — никой не знаеше този отговор. Кенеди постигна максимални резултати на всички тестове. Беше вадила оръжие три пъти и бе стреляла в два от тях: първия път по въоръжен банков обирджия на име Ед Стайлър, когото свали на земята с изстрел в рамото. Преживя го много добре и не си загуби съня дори за една нощ.

С Дел беше различно. Знаеше защо, но все още не искаше да мисли за това. Тази мисъл беше кутия на Пандора и ако веднъж я отвореше, нямаше спасение. Затова си вършеше работата без оръжие. Беше облекчена всъщност да се освободи от него за известно време, докато не се оправи цялата бъркотия. Но имаше и по-голям проблем, който караше цялото разследване да изглежда незначително като през обърнат телескоп. Може би беше загубила още нещо заедно с правото да носи оръжие — желязната вяра в собствената си преценка, която преди й даваше това право.

Откри Харпър в столовата, извлече го оттам и го вкара в стая за разпити. Нямаше начин да говори с него, ако някой друг от участъка можеше да ги чуе. Затвори вратата и се облегна на нея. Харпър седна на бюрото все още с половин сандвич с пилешко в дясната ръка и фанта в лявата. Беше четири следобед и той най-накрая беше намерил време да обядва.

По лицето му позна колко е щастлив от развитието на случая. Стаята миришеше на пикня и мухъл, но на него не му пречеше.

— Разказвай от самото начало — каза Кенеди.

Харпър продължи да дъвче, махна с ръка, но не каза нищо. Кенеди трябваше да почака, затова събра цялото си търпение, докато той преглътне и отпие от безалкохолното.

— Получих списъка и започнах да звъня — проговори партньорът й най-накрая. — Доникъде не стигнах с преследвача. Никой не го беше видял. Никой дори не си спомняше Барлоу да е говорил с подобен човек.

— Кажи ми за труповете — прекъсна го безцеремонно Кенеди.

— Ами точно тогава става интересно. Катрин Хърт и Самир Девани. И двамата са участвали в конференцията по история, а след това и двамата са умрели. Страхотно, нали? И знаеш ли кое е дори още по-хубаво? Хърт е загинала същата вечер като Барлоу, а Девани на следващата.

Кенеди млъкна и се замисли върху съвпадението. Както и да го погледнеш, периодът си беше съвсем кратък. Изневиделица си спомни неточно няколко реда от „Хамлет“: някой питаше Смъртта за какъв пир се готви, че в една нощ е избила тъй много първенци 9 9 Думи на Фортинбрас от 5-о действие, 2-ра сцена на пиесата „Хамлет“ на Уилям Шекспир. Превод на български — Валери Петров: „… О, смърт, за пир ли в своя вечен дом се готвиш, та безпощадно със едничък удар избила си тъй много първенци?“ — Б.пр. .

— Как са умрели? — попита тя.

— И двамата при нещастни случаи. Или поне така е записано. Но същото беше и при Барлоу, нали? — Харпър вдигна лявата си ръка и започна да свива пръстите си, докато изброява: — Катрин Хърт, блъсната с кола, извършителят избягал. Девани, токов удар от неправилно заземен компютър.

— Видя ли делата им?

— Има папка само за Хърт. На бюрото ми е, но честно казано, няма кой знае колко в нея. Никакви свидетели, никакви записи от охранителни камери, нищо.