Адам Блейк - Измамата Мъртво море

Последното силно изненада Кенеди. От документален филм на Би Би Си бе научила, че в Обединеното кралство функционират 20% от всички охранителни камери в света, но един от тъжните факти на полицейската работа от XXI век беше, че те никога не се оказваха там, където има нужда от тях.

— Само тези двамата ли са, или още не си приключил със списъка?

— Прозвънил съм около две трети. Чакам и доста хора да ми върнат обаждане, така че съм говорил с малко по-малко от половината. Преди да попиташ, опитах се да намеря връзка между трите жертви, но досега не съм стигнал до нищо. Е, освен самата конференция. Те дори всичките не са историци. Девани е изключението, бил е преподавател по съвременни езици в общинския колеж в Брадфорд. Хърт е била асистент в университета „Де Монфърт“ в Лестър. Ако напишеш имената им заедно в търсачка, не получаваш никакви резултати.

Кенеди бе изненадана от това. От опит знаеше, че каквато и произволна комбинация от имена да напишеш в Гугъл, винаги получаваш милиони резултати. Може би самата липса на връзка бе подозрителна и показваше аномалия.

— Имаш ли нещо против да продължиш да работиш по списъка? — попита тя Харпър.

По лицето му се изписа тъга.

— Имаме две нови жертви — отбеляза той. — Не е ли време да свършим малко работа на местопрестъпленията?

— Евентуални жертви. А и местопрестъпленията са замърсени като това на Барлоу. Утре ще отидем да огледаме. Първо нека се уверим, че не пропускаме някого.

— А ти какво ще правиш? — поинтересува се Харпър с подозрителен тон.

— Ще се върна в „Принс Рийджънтс“ да огледам пак кабинета на Барлоу. Някой е проникнал в къщата му неотдавна. Чудя се дали не е ровил и из нещата му в колежа.

— И какво ще докаже това?

Кенеди действаше по инстинкт — онова необяснимо чувство, че е пропуснала нещо първия път — но не искаше да си признае. Трудно можеше да се обоснове.

— Като начало — отвърна тя — ще докаже, че преследвачът съществува. И може да ни даде насоки за възможния мотив. Стари артефакти, ръкописи, нещо такова. Може да е искал да ги изнесе контрабандно, да ги подправи, да ги открадне. Не знам. Барлоу е мислел, че някой го следи, и сигурно е предполагал по каква причина. Може да поразпитам и за другите двама, да видя дали някой в „Принс Рийджънтс“ знае за евентуална връзка между тях и Барлоу. — Млъкна. — Ще направиш ли и още нещо за мен?

— О, каквото кажеш. Иначе ще си седя тук и ще си клатя краката — отвърна Харпър.

— Обади се в един хотел — „Прайд Корт“ в Уест Енд. Някъде около „Блумсбъри“. Попитай дали не могат да ти дадат координати на един техен скорошен гост. Майкъл Бранд.

— Да, добре. Кой е той?

— Членувал е заедно с Барлоу в някакво интернет общество. Наричат се „Знаещите“. Всъщност няма да е зле, ако можеш да ми намериш отнякъде списъка на всички членове. Ако се окаже, че някой от двамата мъртъвци е бил част от същата групичка, може и да надушим следа.

Харпър я накара да му каже още веднъж името на клуба, за да си го запише.

— Кога ще отидеш при Самърхил? — попита я той, когато тръгнаха по дългия коридор.

— Когато разберем с какво си имаме работа. Още е рано. Шефът ни възложи разследването, защото не иска да има нищо общо с него. Ако избързаме, първото, което ще си помисли, е, че се опитваме да го прехвърлим обратно към него. Трябва да изградим някаква хипотеза и да съберем улики.

— Трима мъртви историци и ти нямаш хипотеза?

— Ще имам, ако са били убити. Засега не сме сигурни.

— О, със сигурност са убити. — Харпър звучеше почти радостен. — Поздрави ме, Кенеди.

— За какво?

— Това е първият ми случай в този отдел. И още в него попадам на сериен убиец.

Кенеди не споделяше ентусиазма му. Все още се тревожеше, че може да става въпрос за съвпадение на нещастни случаи. Убиец, който трепе по списък? Не й се струваше вероятно. Никак даже. Трябва да извадиш голям късмет или безупречен план, за да убиеш трима души за два дни и да се измъкнеш чист. Серийните убийци често са маниаци и много ги бива да си намират жертви, които отговарят на нуждите на специфичната им психоза, но най-често се отнасят към всяко убийство като към отделен проект. А масовите убийци просто експлодират на място и във време, които сами си изберат. Ако с Харпър си имаха работа с убиец, то той не попадаше в нито една от двете категории.

Тя се спря два завоя преди общата стая, за да пощади репутацията на Харпър. Обърна се към него. Той я гледаше очакващо. Протегна ръка, за да я подкани да говори.