Ърл Гарднър - Пери Мейсън - Случаят със заровения часовник

В следващия миг я видя. Беше се подпряла на един бор на няколко метра по-надолу.

— Най-добре е да не се опитвате да пресичате направо — предупреди го тя. — Продължете още малко по пътя и тръгнете по тясната пътечка, която ще видите там. Но бъдете много внимателен.

— Брат ви и човекът, когото отиде да извика, трябва да се появят всеки момент — обясни Харли. — Аз съм от къщата на Блейн горе… А къде точно е пропадналата кола?

— Ами под мен, на около девет-десет метра. Не ми се вярва да има човек вътре.

Харли продължи по пътя и скоро откри тясната пътечка, за която спомена момичето. Макар че непрекъснато си осветяваше с фенерчето, изминаха няколко минути, докато успее да се присъедини към сестрата на Бъртън Стрейг.

Веднага се виждаше, че е висока и слаба, въпреки че в тъмнината му бе трудно да различи ясно чертите ѝ, колкото и да се опитваше. Все пак, благоприличието не му позволяваше да насочи лъча на фенерчето право в лицето ѝ. Гласът ѝ бе приятен, освен това веднага се усещаше, че това е глас на млада жена със самочувствие.

Харли Реймънд ѝ се представи. Изобщо не спомена за пребиваването си в армията, но усети любопитния ѝ поглед.

— Сигурно току-що сте се уволнили — започна неочаквано тя. — Трябваше да се досетя. Вие сте човекът, за когото четохме в местния вестник.

Харли се опита да приключи темата, като пристъпи напред, опитвайки се да види по-добре колата. Вече нямаше никакво съмнение, че това е автомобилът на Джак Хардисти. Беше се преобърнал, а Джак вероятно бе притиснат.

— Не се е чул никакъв звук досега — обади се Лола Стрейг. — Ако вътре има човек, то той със сигурност е мъртъв… Значи вие сте онзи Харли Реймънд, за когото писаха.

През следващите десет-петнайсет минути му се наложи да отговори на любезните ѝ, но и доста настойчиви въпроси. След това се чу шум от приближаващ се автомобил, както и от отварянето на вратата. Някой явно се подхлъзна горе и дребни камъчета бързо започнаха да падат в дъното на каньона.

— Стига си светкал — извика Лола Стрейг и се засмя. — Донесе ли брадва?

— Взех от къщата брадва, фенер и въже — чу се гласът на Бърт Стрейг. — Не можах да открия Род. На вратата бе оставил бележка, че отива до града тази вечер. Повъртях се наоколо пет-десет минути, като се надявах, че ще се появи… Господин Реймънд намери ли те?

— Тук съм — обади се Харли.

— Смятам, че тримата ще можем да свършим работата. Ще завържа въжето около някое дърво и ще се спусна по него. Ето ме, идвам. Почакайте, май чувам шум от кола.

Ослушаха се и наистина доловиха ръмженето на пълзящ нагоре автомобил. След миг забелязаха и светлините от фаровете по върховете на дърветата. Появяваха се и после бързо се изгубваха някъде наляво в тъмната бездна. Само след минута фаровете са насочиха стабилно нагоре по пътя и светлината им заля пространството над главите им. Колата рязко забави и се чу звук от натиснатите спирачки, а след това Бърт Стрейг извика:

— Бихте ли се съгласили да ни помогнете? Долу е паднала някаква кола и ние…

Мощен мъжки смях заглуши последните му думи. Последва тряскане на врата на колата.

— Не са нужни чак такива любезности — прозвуча дълбок басов глас.

— Ето, че и Род Бийтън се появи — обясни на Харли Лола. — Сигурно тъкмо се е връщал от града.

— Здравей, Бърт — извика в този момент някаква жена.

— Здравей, Мирна.

— Мирна Пейсън — продължи с разясненията Лола Стрейг и горчиво допълни: — Нашата местна знаменитост.

Беше почти невъзможно да се долови по-нататъшният разговор горе на пътя, ясно се чуваха само плътният смях на Родни Бийтън и тънкото гласче на Мирна Пейсън. Стояха така в тъмнината долу, напълно забравени от хората на пътя, и Харли едва сега си даде сметка какво точно искаше са му каже Лола Стрейг преди малко. Присъствието на Мирна Пейсън май напълно бе отклонило вниманието на двамата млади мъже от катастрофиралата кола и от хората, които чакаха долу.

Лола Стрейг не направи никакъв допълнителен коментар, но многозначителното ѝ мълчание ясно показваше на Реймънд колко е ядосана.

Разговорът и смеховете на компанията горе продължиха не по-малко от десет минути. След това точно пред светлината на фаровете изникна широкоплещест, огромен силует. Родни Бийтън бе застанал в края на пътя и се взираше в пропастта.

— Какво е станало? — попита.

— Катастрофирала кола — отвърна сухо Лола Стрейг, без да направи каквито и да било по-нататъшни разяснения.