Ърл Гарднър - Пери Мейсън - Случаят със заровения часовник

Отвори очи някъде около час преди изгрев-слънце и веднага усети колко е студено. Сви се в топлите одеяла и с удоволствие се загледа в една доста странна звезда, опитвайки се да ѝ попречи да изчезне с настъпването на деня. Но звездата като че в миг се разтопи и Харли не можеше да я открие отново. Усмихвайки се сънено на този свой неуспех, той се зави отново и се опита да поспи още малко. Когато отново се събуди, слънцето вече бе сгряло с лъчите си верандата.

Още преди да отхвърли завивките, се почувства много по-силен от предишния ден. Свежият планински въздух сякаш бе пресушил отровите в организма му и за пръв път от седмици му се искаше да си хапне — при това имаше голям апетит.

Запали газовата печка, направи си кафе, изпържи яйца с бекон, препече филийки и си сипа малко овесени ядки. После най-неочаквано се замисли за заровения часовник.

Докато се затопля, водата, за да измие чиниите, Харли излезе на верандата, а след това пое надолу по килима от борови иглички. Откри интересуващото го място без никакви затруднения и набързо го разчисти.

Часовникът продължаваше весело да тиктака.

Харли го сравни с този на ръката си.

Отново беше точно с двайсет и пет минути назад.

Върна го в кутията, покри я старателно с борови иглички и мъх и се върна в къщата. Водата все още не се бе затоплила достатъчно. Не видя никъде наоколо кърпи за избърсване на чиниите, но ясно си спомни, че бяха подредени в големия шкаф от кедрово дърво в задната спалня. Отвори вратата, водеща към нея, и в миг почувства студенината от нощта, която се бе запазила в тази северна част на къщата. Пристъпи към шкафа и точно тогава забеляза, че върху леглото лежи човек.

Остана като закован от изненада. Не можеше да реши дали да се измъкне тихо, или да каже нещо. Възможно бе Милисънт или Адел да е пристигнала уморена в къщата и да е легнала без да подозира, че той е тук. Имаше чувството, че ще възникнат сериозни затруднения.

Спящият беше с гръб към вратата.

Най-накрая Харли реши да изясни нещата.

— Добро утро!

Човекът в леглото не помръдна.

— Не бих искал да се натрапвам — повиши глас той, — но все пак бих искал да знам кой сте.

Отново никакъв знак, че е чут.

Харли пристъпи към леглото, хвана завивките над раменете и веднага разбра, че нещо не е наред… Обърна безжизненото тяло с лице към себе си.

Беше Джак Хардисти.

Беше мъртъв от часове.

Пери Мейсън си тананикаше, крачейки по коридора към кантората си. Не бързаше, но правеше типичните за него големи крачки. Идваше да посрещне предизвикателствата на поредния ден, готов да им се наслади.

Отключи вратата на кантората си и веднага забеляза усмивката на Дела Стрийт, която вдигна очи от купчината писма от днешната поща върху бюрото си.

— Здрасти. Започва още един ден — поздрави я Мейсън. — Как е днес доларът — министърът на финансите?

— Доларът ви очаква, господарю — кимна церемониално Дела Стрийт и се засмя.

Мейсън в миг забрави шеговития си тон.

— Да не би да имаме нов случай — попита съвсем сериозно.

— Пристигна потенциален клиент.

— В приемната ли е?

— Не. Не е от хората, които се задоволяват да чакат в приемните. — Дела Стрийт погледна към бележката върху бюрото си. — Това е някой си Винсънт П. Блейн, банкер и собственик на голям магазин в Кенвейл. В продължение на половин час се обади три пъти. Първите два пъти отказваше категорично да разговаря с когото и да било, търсеше единствено Пери Мейсън. Едва на третия път склони да се представи на секретарката на господин Мейсън.

Адвокатът прибра шапката си в шкафа, доближи се до голямото си бюро и запали цигара.

— Мисля, че не го харесвам — каза след това.

— Защо?

— Изглежда ми прекалено надут и високомерен. Какво иска?

— Зет му бил убит в някаква планинска къща миналата нощ.

Мейсън потърси кибрит, взе го от другия край на бюрото и запали цигарата си, преди да попита:

— И кой е основният заподозрян?

— Никой.

— Все пак има някакви съмнения.

— Дори съмнения няма.

— Какво тогава иска от мен този Блейн, дяволите да го вземат? Аз не съм детектив. Аз съм адвокат!

— Май няколко от членовете на семейството му са замесени в тази история — засмя се секретарката му. — Естествено господин Блейн не посмя да ми каже кой знае колко по телефона. Но и двете му дъщери са ходили до планинската къща вчера следобед. Самият господин Блейн също се е отбил… А освен това човекът разполага с доста пари.