Ърл Гарднър - Случаят с кралицата на красотата и богатият наследник

Като специалист по съдебна медицина професор Леон Деробърт се радва на голямо уважение и широко международно признание.

В много от своите книги аз подчертавам изключителната роля на съдебната медицина при разкриването на престъпления от най-различен характер.

Всички ние четем и слушаме за значението на науката при разкриването на престъпленията, но малцина знаят тъжното състояние на нещата при случаите, в които тя е изключена от тази сфера. А това е така, с изключение на случаите, при които се намесват квалифицирани експерти в областта на съдебната медицина.

В книгите за Пери Мейсън се опитвам да привлека вниманието на интересуващите се от тази материя читатели (много от които са първокласни любители — детективи) върху важността на съдебната медицина като един от основните фактори в криминалистиката.

По тази причина с удоволствие посвещавам настоящата книга на своя добър приятел Професор Леон Деробърт.

Ърл Стенли Гарднър

Телефонът вдигна Дела Стрийт, личната секретарка на Пери Мейсън. Размени няколко думи със служителката в приемната и се извърна към шефа си:

— Отвън чака една жена, която се казва Елън Адеър. Поднася извиненията си, че идва без предварително уговорена среща, но е готова да заплати таксата, която определите вие. Въпросът бил изключително спешен, жената е силно развълнувана.

Мейсън вдигна глава от документите на бюрото си и хвърли кратък поглед на ръчния си часовник.

Дела Стрийт прелисти календара с предварително насрочените срещи и тихо подхвърли:

— Разполагате с двадесет и осем минути до следващата среща…

— Мислех, че това време ще ми бъде достатъчно за юридическото обоснование на казуса — рече Мейсън, после сви рамене и добави: — Но спешни неща винаги изникват, нали? Иди да й хвърлиш едно око, Дела. Опитай се да разбереш защо иска да разговаря с мен…

Дела кимна и отмести длан от слушалката:

— Кажи й, че идвам, Гърти…

Две минути по-късно секретарката отново се появи.

— Казвай — погледна я Мейсън.

— Харесва ми — започна Дела. — Висока и стройна жена, някъде около четиридесетте. Дрехите й са семпли, но скъпи, поведението й е като на жена, която е свикнала да заповядва. Четири–пет сантиметра по-висока от мен, с чудесна фигура.

— За какво е дошла? — попита адвокатът.

— Иска да ви зададе няколко въпроса, свързани със закона. Били академични, без да я засягат лично…

— Още един клиент, който прави опит да се скрие зад анонимността — въздъхна той. — Сега ще се появи тук и ще ни предложи нещо от сорта на: „Да предположим, че А се омъжва за Б, който впоследствие наследява от майка си някакъв имот в Ню Мексико… Да предположим, че А и Б се развеждат. Може ли А да заведе дело за половината от въпросното наследство?“ О, Дела, този сценарий ми е до болка познат!

Секретарката му подаде някаква банкнота и каза:

— Даде ми петдесет долара аванс.

Мейсън се поколеба, после поклати глава:

— Върни й парите. Кажи й, че първо ще я изслушам, а след това, ако реша да отговоря на въпросите й, ще определя съответния хонорар. Но искам да я предупредиш, че ако не сложи картите си на масата, по-добре да си търси друг адвокат…

— Каза, че няма време да си търси друг адвокат — отвърна тя. — Иска да говори с вас, след което да се вземат съответните мерки…

— Ясно — въздъхна той. — Ще ми зададе академичните си въпроси, а после ще поиска да вземем мерки… Е, добре. Тази жена явно си има проблеми, нека видим какви са те. Покани я, ако обичаш…

Секретарката кимна и напусна стаята. Секунди по-късно се появи отново и отстъпи встрани, за да пропусне клиентката. Жената вървеше изправена, с гордо вдигната глава.

— Благодаря, че ме приехте, господин Мейсън — леко кимна тя, после спокойно се настани на стола за клиенти и добави: — Моля за вашето внимание, тъй като времето ми изтича и искам да си изясня положението, в което се намирам…

— За какво става въпрос? — попита Мейсън.

— Нека аз да задавам въпросите, моля — поиска жената. — Бихте ли ми разяснили какво точно означава право на личен живот?

— Това е правото на всеки гражданин да бъде оставен на мира — отвърна той.

— Означава ли то имунитет срещу публичността?

— Не. При него има ред изключения, както при повечето юридически казуси. Ако споделите с мен точно за какво става въпрос, може би ще си спестим доста време. Защото една лекция върху темата за правото на личен живот положително ще ни отнеме време, а част от информацията, която ще получите от мен, със сигурност няма да ви свърши работа…