Ърл Гарднър - Случаят с кралицата на красотата и богатият наследник

— Излишно е да ми обяснявате — усмихна се съчувствено Мейсън. — Аз съм адвокат и добре познавам тъмните страни на живота… Значи вие изчезнахте и близките ви не са знаели нищо за вас, така ли?

— Не.

— А какво стана?

— Баща ми почина, а майка ми се омъжи повторно. Вторият й съпруг също умря, а преди няколко месеца почина и тя. Остави петдесетина хиляди долара, които завеща на мене, разбира се, ако съм жива…

— Майка ви е живяла в същото малко градче, където…

— Не — прекъсна го посетителката. — Премести се в Индианаполис. Имах адреса й и редовно й изпращах картички за празниците… Без подпис, но съм сигурна, че тя знаеше от кого са…

Както и да е… Заминах за Индианаполис, наех адвокат и получих наследството. Никой не ме свърза с кралицата на красотата отпреди двадесет години…

— А какво ви кара да мислите, че някой ще го стори сега? — попита Мейсън.

— За тези двадесет години родното ми градче се разрасна — отвърна тя. — Същото стана и с местната преса. Днес вечерният вестник „Кловървил Газет“ е едно проспериращо и агресивно издание. Историческата рубрика, за която споменах, призовава читателите да изпращат всякакви интересни материали, свързани с близкото минало… Ето един от тях…

Жената отвори чантичката си и извади вестникарска изрезка.

Мейсън я пое и започна да чете на глас:

„Преди двадесет години нашият град имаше честта да излъчи победителката в редовно провеждания щатски конкурс за красота. Това беше момиче на име Елън Калвърт, чиято ослепителна външност направи впечатление не само тук, но и в Холивуд. Скоро след конкурса тя замина за Европа, където трябваше да положи началото на една многообещаваща кариера.

Но повече не се чу нищо за нея. Интересно е да научим къде е днес Елън Калвърт, с какво се занимава.

Бащата на Елън е покойник, а майка й Естел напусна града и по непотвърдени данни се е омъжила отново.

Каква е историята на Елън Калвърт? Дали физическата красота, заради която напусна родния град и близките си, й донесе очакваната слава? Или ще се окаже, че тя е поредната жертва на главозамайването и днес води живот, изпълнен с разочарования?

Читателите са любопитни да научат какво в действителност е станало с някогашната кралица на красотата Елън Калвърт…“

Адвокатът й върна изрезката и попита:

— Кога променихте името си на Елън Адеър?

— Когато изчезнах.

— Част от въпросите ми вероятно ще ви се сторят недискретни — предупреди я той, после веднага попита: — Адеър ли се казва бащата на детето ви?

Тя стисна устни и поклати глава:

— Има неща, които не възнамерявам да обсъждаме тук, господин Мейсън!

— Но се опасявате, че след публикуването във вестника може да ви открият, така ли?

— За съжаление да. Ако започнат да се ровят, без съмнение ще установят, че мама се е омъжила за Хенри Лелънд Бери, че след смъртта й аз съм се появила, за да получа наследството си… Вероятно можете да си представите как съм се чувствала, господин Мейсън. Срамувах се от мама, беше ми ясно какъв удар за нея ще бъде евентуалната ми поява… Това, че след смъртта й отидох да прибера парите, вероятно ще ви се стори егоистично и грубо, но ако не бях го направила, парите отиваха в държавата…

— Доколкото разбирам, желанието ви е да потулите тази история, нали така? — попита Мейсън.

— Точно така.

— Но ако се наложи да се намеся, репортерите на вестника без съмнение ще разберат, че сте тук…

— Тук живеят десетина милиона души — отвърна жената.

— Значи вярвате, че няма да ви открият, така ли?

— Могат да го направят само по един начин — като проследят нишката от Индианаполис… Но трябва да бъдат спрени преди това.

— Дела — извърна се към секретарката си Мейсън. — Обади се на главния редактор на „Кловървил Газет“.

— Да кажа ли кой го търси?

Той кимна.

— Набери го чрез номератора на кантората.

Дела Стрийт кимна и се прехвърли в приемната при Гърти.

Мейсън я изчака да излезе и се обърна към клиентката си:

— Вие смятате, че се отнася за нещо повече от обикновено читателско любопитство, нали?

Жената кимна.

— Бихте ли споделили с мен?

— Мисля, че не е необходимо — отвърна тя. — Ще кажете на редактора, че аз съм ваша клиентка?

— В общи линии, да — кимна Мейсън.

Дела Стрийт се върна в кабинета и каза:

— Ще ви свържат всеки момент.

— Дай един долар на госпожица Адеър — нареди й Мейсън.

— Моля? — погледна го изненадано младата жена.

Той махна с ръка към чекмеджето, в което държаха пари за дребни разходи.