Ърл Гарднър: Случаят с кралицата на красотата и богатият наследник

Дейтън решително се насочи към вратата, от която се излизаше направо в коридора, отвори я и напусна кантората.

— Частен детектив — отбеляза Мейсън. — От онези момчета, които носят револвер под сакото си и не се спират пред нищо. Нали пазиш телефона на клиентката?

Дела Стрийт кимна.

— Ще й позвъним след малко. Преди това искам да ме свържеш с детективска агенция „Дрейк“. Предпочитам да разговарям лично с Пол Дрейк…

Секретарката набра номера. Детективска агенция „Дрейк“ се намираше на един и същи етаж с кантората на Мейсън, оттатък асансьорите. Пол Дрейк беше в кабинета си.

— Пол — пое слушалката Мейсън. — Току-що разговарях с един частен детектив, познах го по издутината под мишницата. Доста решителен тип… Пристигнал е от Средния Запад със задачата да открие една моя клиентка. Очаква веднага да се свържа с нея и вероятно допуска, че няма да го направя по телефона. Следователно мога да очаквам опашка…

Ето какво мисля да направя… Точно десет минути след като приключим нашия разговор, аз ще изляза и ще тръгна към асансьорите. От теб искам да бъдеш в кабината, можем да разменим мисли за времето. Слизаме долу и се разделяме. Аз се отправям към стоянката на ъгъла, вземам едно такси и тръгвам към железопътното депо. Там провеждам един разговор от уличен телефон, вземам друго такси и се връщам в кантората. От твоите хора искам да покрият целия маршрут, за да видим дали някой ме следи… Можеш ли да го направиш?

— Мога — отвърна Дрейк. — Двама от сътрудниците ми са тук и пишат рапорти. Ще пратя единия от тях да хване такси и да те чака…

— Много добре. За всеки случай му кажи къде отивам. Ако случайно ме изпусне на някой светофар, да идва направо в депото… Аз ще се помотая пред телефонните кабини… А сега засечи времето. Излизаме точно след десет минути!

Мейсън остави слушалката и се обърна към секретарката си:

— Дела, дай ми номера на Елън Адеър.

— Това не е ли много шум за нищо? — погледна го с любопитство момичето. — Толкова труд за едно голо подозрение!

— Не е голо подозрение — поклати глава Мейсън. — Ако този тип не е частен детектив, значи трябва да ходя на врачка. А след като някакъв провинциален вестник ми праща частен детектив, а не репортер, значи става въпрос за нещо голямо. На всичкото отгоре имам предчувствието, че работата се върши от двама души. Единият може да е от Кловървил, но другият положително е местен…

Той изчака да изтекат девет минути и четиридесет и пет секунди, после излезе в коридора и с бърза крачка се отправи към асансьорите. В момента, в който се изправи пред тях, Пол Дрейк излезе от кантората си и изрече:

— Здравей, Пери. Нещо ново?

— Нищо особено — отвърна Мейсън.

— Да не би вече да си тръгваш?

— Не, за бога! Отивам на консултация при един клиент.

Вратите се отвориха.

— Клиент, значи — промърмори Дрейк, след като влязоха в кабината.

— Аха — кимна адвокатът и с това разговорът приключи.

Долу се разделиха. Дрейк се насочи към автомата за цигари, а Мейсън излезе на тротоара и спря едно такси.

— Железопътното депо „Юниън“ — нареди на шофьора той и се облегна назад.

Водачът се справяше майсторски в оживеното движение и не след дълго пристигнаха.

Мейсън плати, остави малък бакшиш и се насочи към редицата телефонни кабини, разположени до входа на депото. Влезе в една от тях и застана така, че раменете му да скриват шайбата. После набра номера на детективска агенция „Дрейк“.

— Рут, обажда се Пери Мейсън — рече в слушалката. — Можеш ли да ме свържеш с Пол?

— В момента говори по другия телефон — отвърна секретарката на Дрейк. — Мисля, че получава рапорт по вашия въпрос…

— Ще почакам — рече Мейсън.

След около две минути в слушалката прозвуча гласът на Дрейк:

— Здрасти, Пери. От кабините пред депото ли се обаждаш?

— Имаш си опашка…

— Едър тип, някъде около четиридесетте, облечен е в…

— Не. Човекът е към шейсетте, с високи скули, тъмнокафяв костюм, бяла риза и черна вратовръзка, а обувките му са черни. По всичко личи, че познава добре района.

— Значи е местен — отбеляза Мейсън. — Колко струва наемането на местен човек за подобна мисия, Пол?

— Ако е местен — четиридесет до петдесет долара на ден, плюс разходите — отвърна той. — Чака те в едно такси пред входа на депото.

— Значи имам проблем — въздъхна Мейсън. — Ще ми трябва примамка.

— Каква по-точно?

— Жена на около тридесет и осем, висока не по-малко от метър седемдесет и пет, с кестенява коса. Искам да тежи петдесет и пет — шестдесет килограма, да бъде на мое разположение и да разполага с апартамент. Името й ще бъде Елън Смит. Трябва да живее сама, да минава за тайнствена личност и да няма прекалено много контакти. Да бъде готова да получава и изпълнява моите инструкции… Ако е възможно, апартаментът й не трябва да бъде току-що нает…