Ърл Гарднър: Случаят с кралицата на красотата и богатият наследник

— В това отношение нямаш проблеми — прекъсна го Дрейк. — Разполагам с един апартамент, нает на името на секретарката ми. Няма начин да се разбере кой плаща наема…

Що се отнася до останалото, ще ми трябва малко време. Разполагам със списък на жени — агенти, които използвам на повикване. Една от тях отговаря напълно на условията ти, освен това мисля, че в момента е свободна… Според мен трябва да внимаваш, Пери… След като някой си прави труда да следи всяка твоя стъпка, вероятно подслушват и телефоните ти… Това никак не е трудно, особено при съвременната електронна техника…

— Нали затова ти звъня от депото. Виж дали агентката ти е свободна и я помоли да дойде в кантората ми след половин час. Става ли?

— Ако е свободна, няма проблеми — отвърна Дрейк.

— Позвъни ми пак след десет минути.

— Добре.

Адвокатът напусна телефонната кабина и тръгна към депото. После щракна с пръсти, сякаш е забравил нещо, обърна се и се затича обратно.

В резултат почти се сблъска със слаб мъж с високи скули, квадратна челюст и кафяв костюм. Беше около шестдесетте.

Заобиколи го, влезе в кабината и набра номера на Елън Адеър, като отново застана така, че тялото му да скрива шайбата.

Гласът насреща повтори току-що избраните цифри.

— Госпожица Адеър, моля — рече Мейсън.

— Момент.

След няколко секунди се включи нов глас:

— Кабинетът на госпожица Адеър.

— Моля, свържете ме с госпожица Адеър.

— Кой се обажда?

— Мейсън.

— Момент.

Най-накрая прозвуча гласът на Елън Адеър.

— Слушайте ме внимателно — започна адвокатът. — Искам да зная в каква ситуация съм попаднал и каква игра играете вие. Замесена ли сте в някакво престъпление и какво е то?

— За какво говорите? — учуди се жената.

— В кантората ми се появи представител на „Кловървил Газет“, който твърди, че много читатели се интересуват от съдбата ви и вестникът е готов да заплати значителна сума, за да публикува вашата история.

— О, Господи! — възкликна Елън Адеър.

— Почакайте, това не е всичко — продължи той. — Веднага разбрах, че имам работа с частен детектив и взех съответните мерки. Допуснах, че той очаква да се свържа с вас и подслушва телефона ми. По тази причина взех едно такси до железопътното депо и в момента ви се обаждам от телефонната кабина пред него. Следи ме друг човек, най-вероятно местен частен детектив…

Всичко това струва доста пари, които някой явно е готов да плаща. Според мен онзи, който дойде в кантората ми, действително е частен детектив от Кловървил. Другият отлично познава района и трябва да е местен. Това означава, че някой е похарчил неколкостотин долара за въпросната операция. Въпросът ми е в какво сте се забъркали, тъй като вече съм замесен и аз. Очевидно представлявате интерес за някого…

— Не мога да ви кажа — отвърна Елън. — Още не…

— И аз така си помислих. Затова ми кажете къде да се срещнем довечера в седем и половина. Ще бъда в компанията на Дела Стрийт, ще отидем да вечеряме и ще си поговорим. Предлагам „Синия бивол“, знаете ли го?

— Да — отвърна Елън. — Ще бъда там точно в седем и половина, но само ако сте сигурен, че хората подире ви няма да ни засекат.

— Мога да го уредя — отвърна Мейсън. — Но искам да ви предупредя, че тази история никак не ми харесва. Страхувам се, че ще бъда въвлечен в…

— Не, няма причини да се притеснявате — прекъсна го Елън Адеър. — Няма да бъдете въвлечен в абсолютно нищо, нещата засягат само мен. Точно по тази причина имам нужда от вас. Досещам се кой стои зад всичко това и зная, че само вие ще ми помогнете. Готова съм да си платя, разбира се…

— Добре — рече с въздишка Мейсън. — Още вчера разбрах, че ми казвате малка част от истината, и съм любопитен. Освен това не обичам разни частни детективи да ме правят на маймуна. Сега ще се опитам да резюмирам нещата, а вие ме поправете там, където греша… Хората, които ви търсят, не са ви виждали от двадесет години. Познават ви като младо и хубаво момиче, с ръст малко над средния… Следователно една добре изглеждаща жена с вашия ръст може да бъде използвана като примамка, нали така?

— Да, предполагам…

— Май не ви е удобно да разговаряте…

— Да.

— Мога ли да попитам къде се намирате?

— Разговаряте с главния търговски агент на „Френч, Колман и Суейзи“ и ще се радвам, ако проявите разбиране…

— Благодаря — рече Мейсън. — Ще се видим в „Синия бивол“. Кажете на оберкелнера, че сте гостенка на господин Мейсън, и той ще ви доведе в моето сепаре.