Ърл Гарднър - Случаят с кралицата на красотата и богатият наследник

— Но при всички случаи аз трябва да му затръшна вратата под носа, нали така?

— Точно така.

— А да отричам ли, че съм Елън Калвърт?

— Нищо няма да отричате. Просто отказвате да говорите и затръшвате вратата. Там има ли телефон?

— Да.

— Номерът?

— Пол Дрейк го знае.

— Добре, ще го взема от него.

— Нещо друго?

— Излизате от тук видимо притеснена, но запазвате царствената си осанка. Държите главата си вдигната, но ви личи, че сте разтревожена. Избърсвате една въображаема сълза, като леко размазвате грима си с кърпичката. В средата на коридора се спирате, сякаш сте забравили нещо важно. Правите две-три крачки в обратна посока, после свивате рамене и отново тръгвате към асансьора… Предполагам, че познавате апартамента, за който става въпрос…

— Използвала съм го няколко пъти. Веднъж стоях там да пазя една свидетелка.

— Идете дотам с автобус, а не с такси.

— Няма да ми е трудно — усмихна се жената. — Вече съм го правила, тъй като не всички клиенти са готови да плащат за такси…

— Много важно е да не допуснете грешка — предупреди я Мейсън. — Например да сбъркате автобуса. Със сигурност ще започнат да ви следят от момента, в който напуснете кантората. Направете така, че преследвачът да има достатъчно време да се качи в същия автобус…

— Мисля, че ми е ясно — кимна жената.

— При никакви обстоятелства няма да използвате името Елън Калвърт, нито пък ще признавате, че се казвате така. Ако някой ви притисне, използвате името Елън Смит. Отказвате всякакви разговори, държите се така, сякаш криете нещо…

— Измама, мошеничество? — вдигна вежди тя.

— Не. Просто сте жена, която крие миналото си.

— Трябва да е доста бурно минало — усмихна се Елън Смит. — Разбира се, ако не е свързано с някакво престъпление…

— Това също го имам предвид — кимна мрачно Мейсън.

Жената допи кафето и подаде чашата си на Дела Стрийт:

— Може ли още мъничко, моля?

Тя се вгледа в лицето на Мейсън и каза:

— Много съм слушала за вас. За пръв път ми се удава възможност да работя по ваш случай и мисля, че това ще ми достави удоволствие.

— Дано — рече Мейсън. — Но ви предупреждавам, че ако не се случи нещо неочаквано, може би ще се наложи да висите доста дълго в онзи апартамент…

— О, не се безпокойте за това — отвърна жената. — Там има телевизор и радиоапарат, освен това ще си взема някоя книга… Ще се чувствам като в отпуск, при това платен. Особено на фона на някои други задачи, които съм изпълнявала…

— Предполагам, че водите доста вълнуващ живот — отбеляза той.

— И още как — кимна Елън Смит, остави чашата си на шкафа и се надигна: — Време ли е да тръгвам?

— Да — изправи се и Мейсън. — Ще взема телефона ви от Пол Дрейк. Вие имате номера ми. Обадете се в момента, в който се случи нещо, но не забравяйте за подслушвателните устройства. Нашият човек положително ще постави, особено ако операцията се проточи. Бъдете предпазлива, но най-вече бъдете Елън. Когато ми се обаждате, казвате просто „Елън“. Никакви фамилни имена.

— Разбрано.

Адвокатът я изпрати до вратата.

— Дръжте се наивно, но с достойнство — приключи той. — Все едно, че нищо не подозирате.

— Разбрано — повтори жената и се усмихна. После вирна брадичка и напусна кабинета.

Мейсън затвори вратата след нея, обърна се и подаде празната си чаша на Дела.

— И сега какво? — изгледа го продължително младата жена.

— Нищо — ухили се Мейсън. — За известно време рутинните дела да вървят по дяволите! Случаи като този освежават скучния живот на всеки адвокат!

— А кой ще плаща разходите?

— Засега аз — продължаваше да се усмихва той. — Все едно, че съм излязъл във ваканция…

— Хубава ваканция, няма що!

Мейсън си сложи сметана и малко захар в кафето и замислено започна да го разбърква.

— Тази вечер трябва да сме абсолютно сигурни, че зад гърба ни няма опашка — рече. — Успеем ли, работата ще се получи. Хрътките ще хукнат по погрешна следа…

— Имате вид на дете, което е получило нова играчка — отбеляза Дела Стрийт.

— Точно така се чувствам — кимна с усмивка Мейсън.

Точно в седем и половина влязоха в „Синия бивол“. Оберкелнерът веднага ги забеляза и почтително тръгна към тях.

— Сепарето ви чака, господин Мейсън — рече той. — Заедно с една посетителка…

— Отдавна ли е там? — попита Мейсън.

— Пристигна преди пет минути.

— Как изглежда?

— Висока и властна жена, някъде около тридесетте.

Дела Стрийт се извърна към Пери Мейсън и многозначително намигна.