Ърл Гарднър - Случаят с кралицата на красотата и богатият наследник

Адвокатът прекъсна линията, изчака няколко минути, след което отново набра агенцията на Дрейк.

Телефонът вдигна самият Пол Дрейк.

— Пери?

— Аз съм.

— Всичко е уредено. Агентката ми ще се премести във въпросното жилище. Ще изглежда така, сякаш от доста време живее там. Вероятно ще се наложи да се храни навън…

— Кога може да дойде в кантората?

— След около тридесет-четиридесет минути.

— Нека бъдат четиридесет — рече Мейсън. — След срещата искам да тръгне към апартамента, като направи всичко възможно да улесни преследвачите си. Ще се правим на наивни, Пол, ще играем открито. Ще ги оставим да я проследят, но нека нещата не изглеждат прекалено лесни. Искам тези хора да са сигурни, че имат работа с един нищо неподозиращ адвокат, който не може да им бъде достоен противник… И още нещо. Тази вечер ние с Дела ще бъдем в „Синия бивол“ на запазена маса. Искам да съм абсолютно сигурен, че никой няма да ме проследи дотам. Трябва да бъда уведомен, ако някой се опитва да го стори. Ще отидем с такси, точно в седем и половина ще бъдем там. Смятам, че всичко ще бъде наред, но искам някой от твоите хора да ни покрива…

— Ясно — рече Дрейк. — Точно след четиридесет минути Елън Смит ще бъде в кантората ти. Ще се представи на секретарката ти с това име и ще каже, че има среща с теб. След като си поговорите, ще отиде в служебния апартамент и ще чака там до второ нареждане.

— Много добре — отбеляза Мейсън. — Случайно да имаш уред, с който да проверим дали кантората ми се подслушва?

— Имам.

— Тогава иди там и го включи. Не искам никакви микрофони.

— Няма да ми стигне времето — отвърна Дрейк. — Има много начини да се прикачат към телефона ти…

— Забрави за телефона — прекъсна го Мейсън. — А по всяка вероятност и за микрофони в кабинета ми. Тези типове ме смятат за пълен ахмак… Ще поддържам връзка с теб за евентуални инструкции. Мога ли да имам доверие на тази Елън Смит?

— Абсолютно.

— Много добре.

Мейсън прекъсна разговора, излезе навън и махна на първото свободно такси. Прибра се в кантората си и повика Дела Стрийт.

— Нещо ново?

— Пол си тръгна преди малко — отвърна секретарката. — Беше домъкнал някакъв странен уред. Каза, че кантората не се подслушва, и може да ви даде гаранция за това…

— И аз така си помислих — кимна Мейсън.

— Мога ли да зная какво става? — погледна го с любопитство Дела.

— Още не — усмихна се той. — В замяна на това днес ще вечеряш с шефа си и с една клиентка. Можеш да се подготвиш за един сочен бифтек с всички екстри. Ако не греша, на път сме да се забъркаме в страхотна интрига. След десетина минути тук ще се появи висока жена на около тридесет и осем години и ще каже, че има среща с мен. Ще се представи под името Елън Смит. Кажи на Гърти веднага да я пусне…

— А мога ли да попитам коя е тази Елън Смит?

— Двойник — ухили се Мейсън.

— Двойник ли? — учудено го изгледа Дела. — На кого?

— На нашата клиентка Елън Адеър. В момента, в който напусне кантората, ще я проследят до апартамента й.

— А после?

— После нашият приятел Джармин Дейтън ще стане много неотстъпчив. Ще открием, че от „Кловървил Газет“ изведнъж ще забравят приказките за щедри хонорари. Нашият приятел Дейтън ще ни пожелае всичко хубаво и ще ни остави да си блъскаме главите по въпроса какво всъщност става…

— А как ще реагирате вие?

— О, ще си блъскам главата, разбира се — отвърна с усмивка Мейсън. — Човек не бива да разочарова един частен детектив, който е прекарал нощта в самолета и пристига тук, без дори да си е ангажирал хотел, но едновременно с това има време да се отбие до една от местните детективски агенции и да си осигури нужната подкрепа.

— Ако нямаше такива случаи, вие положително щяхте да умрете от скука — въздъхна Дела Стрийт. — Но в момента агенцията на Пол Дрейк си начислява доста значителни разходи, а ние нямаме клиент, който да ги поеме…

— По отношение на тези разходи клиентът съм аз — отвърна Мейсън. — Защото аз се опитвам да разбера защо едно младо момиче, което печели конкурс за красота и светът е в краката му, изведнъж забременява и изчезва, защо остава неомъжено в продължение на двадесет години, а след това изведнъж търси юридическа помощ, за да спре някаква ретроспективна публикация в местен вестник…

— А какво е станало с бебето? — попита Дела Стрийт.

— На този въпрос клиентката ни несъмнено ще отговори да вървим по дяволите — рече Мейсън.

— Защо?

— Ако знаем отговора, положително ще знаем и защо „Кловървил Газет“ изпраща частен детектив на другия край на страната, ще знаем и кой плаща на този детектив, за да ме следи… — Обзет от възбуда, Мейсън пристъпи към машината за кафе и добави: — Мисля, че след всичко това имаме право на малка почивка.