Ърл Гарднър: Наклонената свещ

Пери Мейсън влезе в своята кантора и отвори вратата на частния си кабинет, като се усмихна на Дела Стрийт, която обираше праха по бюрото му със загрижеността на предана секретарка.

— Добро утро, шефе! — поздрави тя.

Мейсън пристъпи бавно към дрешника и остави шапката си, после приближи бюрото и се вгледа в кореспонденцията, сортирана изкусно в три отделни купчини. Върху първата бе прикрепено листче с надпис: „Може да се прочете, но не се налага отговор“. Втората бе означена: „Трябва да се прочете, но може да се отговори, без да е нужна вашата диктовка“. Листчето върху третата купчина, обемаща около половин дузина писма, гласеше: „Трябва да се прочете и се отговори лично от вас“.

Дела Стрийт влезе в секретарската си стая, свързана с частния кабинет на адвоката, и прибра четката за бърсане на прах в едно от чекмеджетата на бюрото. Върнала се при Мейсън, тя седна и приготви стенографски бележник.

Мейсън се залови с писмата, изискващи личното му внимание, прочете първото, спря за малко, погледна през прозореца и с очи, зареяни в безоблачното южно калифорнийско небе, произнесе:

— Днес е петък, Дела, нали?

Тя кимна и насочи молив към бележника.

— Защо — запита изведнъж Мейсън — убийците неизменно биват екзекутирани в петък?

— Вероятно понеже се счита за нещастие да се започне пътешествие в петък.

— Точно така, но това е варварска привичка. Трябва да дадем на убиеца възможност да поеме пътя си за онзи свят в по-приличен ден.

— Всички останали хора умират в петък така, както и във всеки друг ден. Защо убийците трябва да бъдат изключение?

— Дела — и Мейсън насочи поглед към нея, — много бързо се превръщаш в груба реалистка, а идвало ли ти е някога на ум, че това може да подтикне работата ни към рутинност?

— Тук, в тази кантора да навлезе рутинност? Това е последното нещо, което би ми дошло на ум! — отговори Дела.

Адвокатът посочи вратите, зад които се намираха библиотеката и приемната.

— Отвъд тези врати тече ежедневна привична активност. Зад свързващата уредба в приемната нашата Герти превключва разговорите ни, записва имената, адресите и професиите на клиентите и приема пристигналите. В съседното помещение Джексън върши работата си със сериозно смръщени вежди. Той е така пропит до дън душа от правни знания, че се вълнува много повече от една на място казана юридическа фраза, отколкото от всичко друго на света. Твърдите постулати на законите са обгърнали така живота му, че той не може да преустрои себе си в нищо друго. Той…

На вратата откъм библиотеката се почука. Мейсън отбеляза:

— Това ще е доказателство А на току-що изложеното от мен — самият Джексън. Влез!

На прага се появи Джексън. Мършавата му фигура изглеждаше някак си превита под тежестта на достойнството, което той придаваше на израза си. Лицето му, тънко и остро, прорязано от бръчки на строга вглъбеност, излагаше на показ дълъг нос и решителна уста с тънки устни, чиито ъгли бяха започнали да се спускат рязко надолу. Две дълбоки бразди започваха отстрани на ноздрите му и заобикаляха устата, но челото бе гладко, изразяващо тихо спокойствие и увереност.

Достатъчно обременен с юридическите си проблеми, за да губи време с „добро утро“ и тем подобни, той започна направо:

— Имам пред себе си много объркан случай и едва ли ще мога сам да се ориентирам, дали е правно допустимо да вървя по-нататък. Голям камион, притежание на Скийнър Хийлз Каракул Къмпани, превозващ каракулски овце, е спрял внезапно, като шофьорът е пропуснал да сигнализира. Движещата се зад него лека кола с водач Артър Биклър, който моли да поемем защитата му, е връхлетяла върху камиона и е претърпяла сериозни повреди.

— Освен Биклър в колата имало ли е друг човек?

— Да, жена му Сара Биклър.

— Предполагам — започна с усмивка коментара си Мейсън, — че е сигнализирал за намерението си да спре; че е видял в огледалото си кола, приближаваща с голяма скорост; че е видял как шофиращият е разговарял с жената, без даже да хвърли поглед върху пътя; че му е изсвирил няколко пъти с клаксона, махал отчаяно с ръка, а след това е сигнализирал и със задните светлини, опитвайки се да привлече вниманието на другия, че намалява скоростта, за да спре.

Джексън дори не се усмихна, докато се взираше със съсредоточеността на кукумявка през лещите на очилата си в своите бележки.

— Не точно така. Шофьорът настоява, че е дал сигнал и че е видял в огледалото бързо приближаваща се кола; че водачът й не е направил никакъв опит да спре, а направо се залепил о задната част на камиона. Не споменава нищо за това, че човекът зад волана на леката кола не е наблюдавал пътя пред себе си.