Ърл Гарднър: Наклонената свещ

— Я ми разкажи нещо по-подробно за нея.

Джексън се поизкашля важно — това бе характерното му предисловие при всяко негово изказване по правни проблеми:

— Адълейд Кингман има нотариален акт за притежание на около осемдесет акра земя от един хълм в района Скийнър Хийлз. Сключила е договор за продажба с някакъв овчар, на име Франк Палермо. Упоменатата в договора цена е петстотин долара. Земята всъщност не струва нищо особено, с изключение на няколко акра, подходящи за пасище. Досега Палермо не е платил нищо, но претендира, че земята е негова собственост поради някакви въображаеми нарушения на договора от страна на бедната жена. Палермо ползува тази земя от няколко години, бива облаган и плаща данъци за нея. Твърди, че е придобил правото на собственост поради факта, че ползува имота, плаща данъци, а също така и поради незаинтересоваността на предишната собственица към тази земя. По всичко личи, че е един от тези хитреци, които стават агресивни при всеки случай, когато не им се окаже достатъчна съпротива, за да придобият нещо с мошенически похвати.

— И Адълейд Кингман не е в състояние да заведе дело?

— Не е. Претърпяла е някакво нещастие, при което си е счупила крака, и сега лежи в една болница за бедни в Сан Франциско. Шестдесет и пет годишна е и практически не разполага с никакви материални средства. За нея е ясно, че при тези обстоятелства не може да започне никакво дело.

— Я поседни, Джексън, и нека помислим какво можем да сторим.

Джексън седна срещу шефа си от другата страна на бюрото.

— Какво мислиш, защо тази компания за каракулски кожи от Скийнър Хийлз проявява такава готовност да изплати толкова голямо обезщетение на Биклърови, и то с такава настойчивост за бързо ликвидиране на целия случай?

— Несъмнено са се изплашили от съдебно преследване, когато са научили за поведението на шофьора и как той е обсебил бележника и молива на Биклър.

Мейсън категорично поклати глава в знак на несъгласие.

— Станала е лека автомобилна катастрофа. Положително тя е докладвана в полицията. От противната страна не бе предприето нищо до 10:00 часа тази сутрин. Запомни добре момента, върху който наблягам, Джексън! Всичко започна след 10:00.

— Каква е връзката с този час?

— Върху това именно трябва да помислим. Какво е неговото значение?

— Това е времето, когато отварят банките — напомни Дела Стрийт.

— И времето, когато големите бизнесмени започват работа — добави Мейсън. — Да допуснем, че докладът за пътния инцидент е бил връчен на някой от по-дребните шефове. Той от своя страна го поставил върху бюрото на големия шеф. Прочел го в 10:00, големецът се е опитал да влезе във връзка с Биклърови, като е изпратил човек у дома им. Той пък открил, че те са се запътили към адвокат. Най-вероятно някой от съседите е съобщил името на адвоката и след това големецът е наредил на адвокатите си да приключат всичко веднага, без оглед на цената. Защо е цялото това бързане?

— Не мога да го разбера — поклати глава Джексън.

— Струва ми се, аз го разбирам. Дела, свържи се с Пол Дрейк от Детективска агенция Дрейк. Нареди му да проучи тази Скийнър Хийлз Каракул Къмпани; да се свърже с всички, които развъждат каракулски овце, и да разбере на кого продават животните. Нека издири всичко във връзка с тази компания и Най-вече откъде са дошли парите за обезщетяването на Биклър. Да се потруди да получи обратно бележника на Биклър. Да открие и номера на камиона, с който са били транспортирани овцете. Струва ми се, че този номер е ключовият факт в цялата ситуация.

Джексън изглеждаше някак замаян.

— Чувствувам се задължен да призная, че не мога да проследя хода на намеренията ви, мистър Мейсън — заяви той.

— Не се мъчи и да ги следваш — усмихна се адвокатът. — Аз самият не съм сигурен па този етап, какво точно възнамерявам. Ръководя се само от логични допускания. Позвъни на Адълейд Кингман. Кажи й да не се съгласява на никакви предложения и да не подписва нищо, докато не я посъветваме да върши това. Нека отправя всичките си въпроси към нас. Предай й също, че веднага ще я изведем от тази болница за бедни и ще я настаним в частна клиника, като се осигури за гледането й специална медицинска сестра. Погрижи се след това най-добрият ортопед па Сан Франциско още утре сутринта да бъде консултиран за по-нататъшното й лечение.

— И кой ще плаща всичко това? — погледна изумен Джексън.

— Ние ще плащаме — отвърна Мейсън.

На следващата сутрин Пол Дрейк, дълъг и мършав човек, с ленива походка, се бе разположил в коженото кресло на Мейсън в характерната си поза с гръб, подпрян на една от страничните облегалки, и крака, провесени през другата. Той се ухили на Пери Мейсън.