Ърл Гарднър - Случаят с кралицата на красотата и богатият наследник

— Много сте категорична, Елън — усмихна се Мейсън. — Ами бащата на детето ви?

— Не съм казала, че имам дете! — отсече жената.

— Но не сте казали и че нямате. Просто отбягвате този въпрос. Признахте обаче, че сте изпаднали в паника и сте отказали да направите аборт. Логично е да се заключи, че сте запазили детето и днес то е на около деветнадесет години… Преживели сте грешките на младостта, създали сте си нов живот, изградили сте си кариера. Междувременно светът се променя. Фактът, че имате незаконно дете, вече не шокира никого. Някои хора биха вдигнали вежди, разбира се, но нищо повече. Нямате поводи за паника. От всичко това стигам до заключението, че сегашните ви тревоги са свързани по някакъв начин с детето…

— Разсъждавате съвсем логично — призна с въздишка жената.

— Означава ли това, че предположенията ми са верни?

Тя се поколеба, после го погледна право в очите.

— Верни са. Искам да го защитя… Искам да защитя детето си.

— Момче е, нали?

— Да — тръсна глава Елън. — Имам син и възнамерявам да го защитавам с всички средства!

— От какво, от кого?

— От баща му!

— Всяко дете има право на баща…

— Да, особено когато расте. Има право на баща, от когото да се учи, на когото да подражава… Но не и на един страхливец, който заминава за Европа и зарязва любимата си бременна!

— Има и друго, нали? — попита Мейсън.

— Има — кимна Елън. — Не искам синът ми да научи нищо, искам да го предпазя…

— От истината за произхода си?

— Отчасти и от това.

— Мисля, че ще е най-добре да ми кажете цялата истина.

Келнерката донесе новите напитки и менюто. И тримата си поръчаха стекове.

Елън Адеър вдигна чашата, преполови я на един дъх, след което го предупреди:

— Не се опитвайте да ме притискате!

— Просто искам информацията, която ще ми позволи да направя нещо за вас — отвърна Мейсън.

— Добре, ще ви я дам: бях младо и глупаво момиче с добра външност, нищо повече. Забременях и получих хиляда долара. Това бяха всичките ми пари. Днес вече зная какво е искал да ми внуши онзи тип от компанията — специалист по връзки с обществеността, по разрешаване на проблемите — наричайте го както искате… Да замина някъде и с част от тези пари да направя аборт. След което да се прибера при родителите си и да им предложа някаква невинна история — за емоционални проблеми, или нещо от тоя сорт…

— Но вие не постъпихте така, нали?

— Не — кимна жената. — Дойдох тук и си намерих работа.

— Каква?

— Домашна помощница.

— Какво стана после?

— Жената, за която работех, бързо откри, че съм бременна. Двамата със съпруга й нямаха деца. От години мечтаели да си осиновят дете, но им отказвали по причини, които нямали нищо общо със способността им да бъдат родители…

Жената предложи да се преместим в Сан Франциско, да постъпя в болница и да родя под нейно име. Така щеше да се сдобие с мечтаното свидетелство за раждане. Обещаха ми да гледат детето като свое и аз нямах причини да се съмнявам в това. Бяха много добри хора.

— И го направихте, така ли? — попита Мейсън.

— Да.

— Значи момчето смята тези хора за свои истински родители?

— Да.

— А вас познава ли ви?

Елън Адеър пресуши чашата си и тръсна глава:

— Това вече не е ваша работа, господин Мейсън! Казах достатъчно, за да разберете положението, в което се намирам. Имам нужда от вашата помощ и мога да ви платя. Единственото ми желание е тези хора да не ме открият никога! Никога, разбирате ли?

— Искате да кажете, да не открият сина ви…

— То е едно и също.

— Значи истинският му баща наследява голяма корпорация?

— Да.

— Което би му позволило да даде на сина си едно наистина добро образование, нали така?

— Това е вярно — кимна Елън. — Но синът ми вече е на деветнадесет. Евентуалната намеса в живота му би донесла повече вреда просто защото баща му може да предложи образование и възпитание по подобие на своите…

— А какво ще стане, ако вземе да умре? — попита Мейсън.

— Адвокатът си е адвокат — въздъхна Елън. — Признавам, че сложихте пръст в раната…

— Каква по-точно е тази рана?

— Истинският баща на детето ми няма съпруга и няма деца — промълви тя. — Двамата му природени братя нямат никакви интереси в завода, който притежава, но ще бъдат единствените му наследници в случай, че умре без наличието на завещание. Едно дете, дори и незаконно, коренно променя нещата. Ако въпросният човек предполага, че някъде има син или дъщеря, той може да остави завещание в този смисъл. Тогава братята му нямат никакви шансове…