Ърл Гарднър - Случаят с кралицата на красотата и богатият наследник

— Що за хора са те?

— Въпросът ви е излишен — въздъхна Елън и отмести чашата си. — Нали виждате какво става? Това е информацията, с която ще разполагате, господин Мейсън. Задачата ви ще бъде да издигнете висока стена около мен и да не допускате никого. Намерете ми двойничка, направете каквото намерите за добре. Нека бащата е абсолютно сигурен, че синът му е мъртъв.

Мейсън бавно поклати глава.

— Имате нещо против? — изгледа го Елън.

— Синът ви има права…

— Но аз съм му майка!

— А мъжът, за когото става въпрос, му е баща.

— Той не заслужава това!

— Няма значение дали го заслужава или не — поклати глава адвокатът. — Бащата има своите права, също както момчето… Аз мога да ви кажа следното: ще направя всичко възможно да не ви открият, поне на първо време. Но няма да предприемам никакви действия, които са в противоречие със съвестта ми.

— Мисля, че тези условия не ме задоволяват! — отсече жената.

— Не е задължително да наемате мен — сви рамене Мейсън. — Вашите двадесет долара покриват всичките ми разноски до момента. Спокойно можете да си наемете друг адвокат.

— Не, разноските ви са далеч по-големи — възрази Елън. — Наехте детективи, харчихте пари и за…

— Смятайте, че това е моят личен принос към случая — усмихна се той.

Тя се замисли, после рязко отмести стола си назад.

— Вие сте адвокат и трябва да уважавате моето доверие, господин Мейсън. Нямате право да злоупотребявате с информацията, която ви дадох. Не зная точно колко ви струват наетите детективи, но предполагам, че двеста долара стигат. Смятайте, че вече не се занимавате с този случай. Вие сте прекалено усърден и съвестен, но има и доста факти, които не са ви известни… Съжалявам, но вече не съм гладна. Предоставям ви възможността да се проявите като кавалер и да платите сметката. Лека нощ!

Елън Адеър стана и напусна сепарето.

Мейсън погледна двете банкноти по сто долара на масата, после се обърна към Дела Стрийт.

— В блока ти има ли котка? Котка, или куче…

— Съседите ми имат котка — отвърна младата жена.

— Тогава тя ще получи стека на госпожица Адеър — рече Мейсън. — Можеш да й предадеш, че котките понякога печелят от неразбирателството между хората…

Точно в девет сутринта на следващия ден Пол Дрейк почука на вратата по уговорения начин и Дела Стрийт побърза да му отвори.

Висок мъж с дълги крайници и привидно бавни движения, детективът се отпусна в стола за клиенти, сплете пръсти и се усмихна:

— Пак си затънал до гуша, а?

— Пак — кимна Мейсън.

— Все същото — продължаваше да се усмихва Дрейк. — Дойде някой да му изготвиш схема за изплащане на вилата, залавяш се за работа и хоп — от невинния случай изскочи я някоя измама, я убийство!…

— Сега пък какво има? — направи физиономия адвокатът.

— Не че си пъхам носа, където не ми е работа, но имам чувството, че пак си забъркал голяма каша…

— Каква каша?

— Става въпрос за онази високата мадама, дето вчера я нае за примамка…

— Какво за нея?

— Ами… Изведнъж заприлича на голяма червена херинга, която доста рибари се опитват да хванат…

— Колко?

— Тази работа предизвика и моя личен интерес, Пери — най-сетне престана да се усмихва Дрейк. — Реших да й хвърля едно око. Хората, дето са се заловили с нея, действат много професионално, но все пак оставиха след себе си следи…

— Продължавай.

— Може би знаеш, че огледалата за обратно виждане на колите под наем са боядисани в различни цветове.

— В различни цветове ли?

— Става въпрос за рамката. Когато гледаш в огледалцето от мястото на шофьора, то си е огледалце и нищо повече. Но когато го гледаш отвън, виждаш само рамката, нали? Компаниите за коли под наем боядисват именно тази рамка. Така, когато гледаш една кола отвън, ти знаеш, че тя се дава под наем, а от цвета й разбираш точно за коя компания става въпрос…

— Това ми е известно, Пол — кимна Мейсън.

— Твоята примамка свърши добра работа — продължи детективът. — Вчера, веднага след като напусна кантората ти, тя беше поета от един едър тип с олисяла глава на около четиридесет и пет години. Долу на тротоара я чакаше друг — доста дълъг и кльощав, с високи скули, някъде към шейсетте.

— Интересно — промърмори адвокатът.

— Агентката ми взе автобуса за служебната квартира… Между другото, ето ти адреса и телефонния номер. — Дрейк извади две картички и ги постави на бюрото: — Едната е за теб, а другата — за Дела. Сложи я в джоба си, Пери. Според мен случаят ще има бързо развитие…