Ърл Гарднър: Случаят с кралицата на красотата и богатият наследник

— Не, не означава! — отсече адвокатът.

— Моля?

— Означава, че отхвърлям въпроса ви.

— Добре, добре — засмя се човекът от другата страна. — Успяхте да пробудите интереса ми. В тази история има някаква мистерия. Но ние разполагаме със сведения, които могат да ни доведат до успех. Майката на Елън Калвърт се е омъжила за човек на име Хенри Лелънд Бери. Можем да вземем адреса от брачното свидетелство, а след това…

— А след това ще се изправите пред съдебен иск за солидно обезщетение! — прекъсна го Мейсън. — Вижте, не искам да споря с вас и да ви заплашвам…

— Аз не се плаша лесно…

— Прекрасно. Кажете на адвоката ви да ми се обади. Казвам се Пери Мейсън и…

— Не е нужно да повтаряте това, господин Мейсън — рече редакторът. — Името ви е достатъчно известно, електронните медии са отразявали доста от делата, които сте водили. Доколкото си спомням, дори сме публикували част от блестящите ви кръстосани разпити в съда…

— Много добре — рече Мейсън. — Нека вашият човек ми се обади…

— Не е необходимо — прекъсна го редакторът. — Материалът няма да се публикува. Благодаря, че се обадихте, господин Мейсън.

— Дочуване — рече Мейсън, остави слушалката и се извърна към клиентката си: — Материалът пада…

— Много ви благодаря, господин Мейсън — рече Елън Адеър, извади петдесет долара от чантичката си и му ги подаде.

— Дела, запиши адреса на госпожица Адеър — извърна се към секретарката си той. — Върни й тридесет долара и й дай разписка за двадесет. Мисля, че няма да имате повече проблеми, госпожице. Но ако възникнат, просто ми позвънете…

— Още веднъж благодаря — кимна Елън Адеър и царствено се надигна от мястото си. — За съжаление не мога да ви оставя адрес.

— Би трябвало — пое протегнатата й ръка Мейсън. — Така ще можем да ви открием, ако има усложнения…

— Няма да стане — решително поклати глава жената.

— Съжалявам — рече с въздишка Мейсън. — Разумно е да имам някаква връзка с вас. Може би телефонен номер…

Елън Адеър се поколеба, после надраска няколко цифри върху бележника на бюрото, откъсна листа и го подаде на Дела.

— Настоявам за пълна дискретност — рече. — Използвайте този номер само ако е крайно наложително.

— Ще бъдем дискретни — обеща Мейсън.

Елън Адеър пое рестото и разписката, които й подаде Дела Стрийт, дари присъстващите с ослепителна усмивка и се насочи към вратата.

— Можете да излезете и от тук — каза Мейсън и й посочи вратата, от която се излизаше направо в коридора. Дела Стрийт направи крачка напред и я отвори.

— Благодаря — рече за последен път клиентката и царствено се оттегли.

Адвокатът помълча малко, после вдигна глава и промърмори:

— От това ще изскочи нещо.

— В какъв смисъл? — погледна го Дела.

— Още не знам… Но имам чувството, че сме се докоснали само до върха на огромен айсберг… Едно момиче печели конкурс за красота и започва да живее с представата, че светът е в краката му. След което разбира, че е бременно… Това става преди двадесет години, когато подобни неща са абсолютно недопустими. Доста млади момичета в това положение са избирали самоубийството пред срама…

Но нашата госпожица поема удара е вдигната глава. Прекъсва всякакви връзки с близки и познати, справя се абсолютно сама. Като при това съумява да запази и някаква царственост. Тя не е от хората, които биха се огънали…

— От друга страна обаче, не смее да се омъжи — подхвърли Дела Стрийт. — Вероятно защото е трябвало да сподели тайната си с евентуалния съпруг… Времената са били други.

Мейсън замислено кимна, помълча малко, после рече:

— Чудя се какво е станало с детето…

— Днес би трябвало да е на около деветнадесет — рече секретарката, после на устните й се появи усмивка: — Какво е станало с него, шефе? Това е една отделна история!

— Тя очевидно не желаеше да отговаря на подобен въпрос, затова й го спестих — рече Мейсън. — Желаеше единствено да спрем материала във вестника. Е, спряхме го…

Хвърли поглед на часовника си и се изправи:

— Време е за поредната ми среща. В тази професия е така: от една заплетена история минаваш на следващата…

В два следобед на следващия ден Дела Стрийт вдигна вътрешния телефон, изслуша Гърти и каза:

— Добре, нека почака…

Остави слушалката и се извърна към Мейсън:

— Един човек в приемната иска да ви види. Името му е Джармин Дейтън и твърди, че въпросът е важен и се отнася лично до вас. Гърти го помолила да се представи и той казал, че е от „Кловървил Газет“.