Ърл Гарднър - Случаят с кралицата на красотата и богатият наследник

— Например? — вдигна глава жената. — Бихте ли ми дали няколко примера за въпросните изключения?

— Вървите си по улицата и попадате в обектива на фотограф, който прави общи снимки за някакви свои цели. В този случай вие може да се видите във вестник или илюстровано списание…

В случай, че въпросният фотограф снима лично вас, той ще наруши правото ви на личен живот само ако публикува тази снимка с цел лично облагодетелстване…

От друга страна, ако вие представлявате интерес за медиите — да речем сте станали жертва на обир, кандидатствате за обществена длъжност или пък предприемате действия, които представляват интерес за…

— Ясно, ясно — прекъсна го жената и хвърли нетърпелив поглед на часовника си. — Имате право, аз не зададох въпроса си по най-добрия начин… Казвате, че кандидатите за обществена служба са лишени от правото на личен живот, така ли?

— Да, до известна степен…

— А какво ще кажете за човек, който… Който да речем участва в конкурс за красота?

— Имате предвид жена, която е кандидат за спечелване на подобен конкурс? — погледна я Мейсън.

— Да.

— Същото — отсече адвокатът.

— Колко дълго продължава подобна ситуация?

— Докато трае конкурсът и ползата от евентуалното му спечелване… Искам да разберете, госпожице Адеър… Или може би госпожа?

— Госпожица! — натъртено отвърна жената. — Госпожица Елън Адеър.

— Добре, госпожице Адеър. Искам да разберете, че става въпрос за сравнително нова материя в правото, в която липсват ясно очертани граници. Нещата се решават конкретно за всеки отделен случай… По тази причина бих предложил да ме запознаете с конкретните факти — разбира се, ако става въпрос за нарушаване на правата ви. Само тогава аз бих могъл да използвам юридическите си познания и да ви предложа някакво решение.

От друга страна, ако целта ви е да получите законовите постановки от мен, а след това да ги приложите при своя случай, рискувате да направите огромна грешка. Познаването на законовите принципи не означава, че механично можете да ги приложите в конкретните случаи…

Жената прехапа устни, поколеба се за миг, после погледна Мейсън в очите.

— Много добре. Преди двадесет години участвах в конкурс за красота, който се провеждаше в един от щатите на Средния Запад. Спечелих голямата награда. По това време бях на осемнадесет години. Първото място ми завъртя главата. Въобразих си, че съм кинозвезда, може би защото наградата беше пътуване до Холивуд и пробни снимки в една от големите филмови къщи по онова време.

— Дойдохте в Холивуд и направихте тези снимки, така ли? — попита Мейсън.

— Да.

— А след това идвали ли сте тук?

— Не — поклати глава жената. — Изчезнах…

— Изчезнахте ли? — погледна я с интерес адвокатът.

— Да.

— А защо?

— За да родя детето си.

Мейсън помълча малко, после тихо рече:

— Продължавайте. — В гласа му се долови съчувствие.

— Един от вестниците в родния ми град поддържа историческа рубрика — рече жената. — Знаете ги — от онези, които се връщат на събитията от близкото минало. Какво е станало преди двадесет и пет години, преди петнадесет, десет и така нататък…

Той само кимна.

— Въпросният вестник иска да публикува материал за мен, тъй като спечелването на онзи конкурс за красота си беше събитие за малкото градче. Хората се гордееха с мен… без значение, че пробните снимки в Холивуд завършиха с пълен провал. Разбира се, аз получих куп награди — автомобил, кинокамера, прожекционен апарат, козметика и тоалети, безплатен самолетен билет до Лас Вегас — изобщо онези неща, които се изсипват върху всяка кралица на красотата и чиято стойност напълно се покрива от безплатната реклама на производителите. Но аз бях прекалено млада и глупава, за да го разбера. Въобразявах си, че получавам всичко това благодарение на своята популярност и чар…

— А след това изчезнахте, така ли? — подхвърли Мейсън.

— Да — кимна жената. — Писах на приятелките си, че съм получила съблазнително предложение и заминавам за Европа. Разбира се, не заминах никъде…

— Този разговор очевидно е тежък за вас — погледна я със симпатия Мейсън. — Той ви връща към миналото, което искате да забравите. Но също така е очевидно, че нещо спешно ви принуждава да го сторите… Във вестника знаят ли къде се намирате?

— Могат да разберат.

— Как?

— Дълга история — въздъхна жената. — Изчезнах без следа, не оставих адрес дори на семейството си. Напомням ви, че това се случи преди двадесет години. За такъв дълъг период могат да се променят доста неща. Днес има много самотни майки и това не се смята за грях. Но преди двадесет години не беше така. Жената в подобно положение изпитваше дълбоко чувство на срам. От родителите си, от обществото… Целият град се гордееше с мен, но ако бяха разбрали за детето, щяха да ме разпънат на кръст…