Ърл Гарднър - Пери Мейсън - Случаят със заровения часовник

— Разбирам… Не, като че не виждам никаква лопата отпред.

— Е, изпълнихме задълженията си като добри самаряни — намеси се Лола Стрейг. — Може би не ни остава нищо друго, освен да се върнем на пътя.

Родни Бийтън се изкачи донякъде по стръмния склон; а след това нави въжето и погледна към Мирна Пейсън.

— Опитай се да го хванеш, Мирна — инструктира я той. — А след това го завържи здраво за най-близкото дърво. Разбра ли?

Напрегна яките си рамене и с всичка сила запрати въжето нагоре към осветеното от фаровете пространство. Мирна Пейсън успя да хване горния му край и веднага се насочи с грациозни движения към едно от дърветата наблизо. Завърза го и учудващо бързо спусна другия му край надолу към тях.

С помощта на въжето успяха доста лесно да се изкачат до пътя.

Харли Реймънд остана последен.

— Страхувам се да не нараня лакътя си — извика несигурно той. — Може би ще е по-добре да…

— Изобщо не се колебайте — прекъсна го решително Бийтън. — Преметнете въжето през кръста си и го завържете. Ще можете ли да го направите?

— Надявам се — отвърна Харли.

— Я изчакайте. Сам ще подготвя нещо като примка и ще ви го хвърля.

Бийтън умело оформи широка примка, в която да пристегне тялото си, и му я пусна. Той стъпи в нея, повдигна я до кръста си, залови се за въжето със здравата си дясна ръка и започна бавно да пълзи нагоре по стръмнината.

Когато стигна горе, веднага бе представен на Мирна Пейсън, която според обяснението на Родни Бийтън била собственичка на ранчо с добитък, разположено наблизо. За Харли Реймънд бе достатъчно да хвърли само един поглед на широко отворените засмени очи и на плътните червени устни на Мирна Пейсън, за да разбере защо Родни Бийтън и Бърт Стрейг се бяха забавили така дълго горе на пътя. Кожата ѝ показваше сериозни грижи. Дрехите ѝ бяха плътно прилепнали и очертаваха фигурата на жена, която може да си позволи „да облече всичко“. За мъжете оставаше само да наблюдават ефекта. Докато Харли я изучаваше, Мирна Пейсън също го измери внимателно с поглед, без дори да се опитва да прикрива интереса си.

В последвалия оживен разговор след представянето му Харли успя да разбере, че старата кола наблизо принадлежи на Родни Бийтън; че в името на „спестяването на разходи за бензин и гуми“ той бе решил да „вземе и съседката си“, тръгвайки тази вечер за града. На Харли веднага му стана ясно също така, че това никак не се харесва на Лола Стрейг… После неочаквано се почувства твърде изморен, за да продължи да проявява интерес към взаимоотношенията в тази малка групичка.

— Ще ви пожелая лека нощ, ако не възразявате — обади се той. — Прекарах доста изморителен ден.

— Позволете ми да ви закарам до къщата ви — предложи веднага Бърт Стрейг.

На Харли не му се искаше да ходи пеша в тъмнината, но въпреки това отказа.

— Не се безпокойте. Просто ще се разходя.

— Глупости — твърдо възрази Лола. — Бърт ще ви откара. Хайде, качвайте се.

После сама скочи и се настани по средата на предната седалка. Харли седна до нея, а Бърт заобиколи и зае шофьорското място. Родни Бийтън изглеждаше малко объркан. Той като че, се бе надявал да поговори за малко насаме с Лола Стрейг.

— Хайде, Род — извика го точно в този миг Мирна Пейсън. — Трябва да отместим нашата кола, за да им направим път да минат.

Бийтън продължаваше да се колебае.

— Най-близкият телефон е в лесничейството нагоре по пътя, Род — обади се Бърт Стрейг — Аз ще закарам Реймънд до къщата му. А ти можеш да отидеш до лесничейството и да се обадиш оттам на шерифа.

— Май ще е най-добре наистина да му съобщя — съгласи се Бийтън, след като се поколеба още пет секунди. — Лека нощ на всички.

Пътниците в колата мълчаха, докато Бърт Стрейг се взираше в тесния път, водещ към къщата. Харли бе доволен, че не му се налага да води разговор. Чувстваше се уморен дори за това.

Оставиха го точно пред къщата. Бърт отново му пожела лека нощ, като добави, че очаква да се срещнат отново, изрази и надежда, че не са го преуморили тази вечер. Лола Стрейг му подаде ръка.

— Надявам се, че ще се оправите и че отново ще се срещнем — каза тя.

Като че се готвеше да добави още нещо. Бърт също изчака повече от две-три секунди, преди отново да каже „лека нощ“ и да обърне колата.

Харли бе почти сигурен, че Бърт бе очаквал да ги покани да влязат.

Докато изкачваше трите стъпала към предната веранда, той отново си даде сметка, че е напълно изтощен. По-рано си мислеше, че няма да е лошо да погледне отново заровения часовник, но сега искаше само да се добере до приготвеното легло на верандата. Заспа почти моментално.