Ърл Гарднър: Пери Мейсън: Случаят със заровения часовник

— Какво ли ще направят оттук нататък? — подхвърли Дела Стрийт.

— Ами ще проучат новите обстоятелства, ще повдигнат обвинение срещу Бърт Стрейг и най-вероятно ще успеят да го принудят да си признае — отвърна Мейсън. — Той ми изглежда доста лабилен и твърде емоционален. Едва ли е от хората, които могат да се окажат костелив орех в ръцете на полицията. Но ми е жал за сестра му. Вероятно не е подозирала абсолютно нищо и е толкова приятно хлапе… Е, крайно време е да приключим с това престъпление.

В този момент вратата откъм приемната се отвори.

— Пристигнал е господин Винсънт Блейн — информира ги Гърти. — Твърди, че трябвало да се срещне веднага с господин Мейсън.

— Покани го — кимна и адвокатът.

Докато гостът влизаше в кабинета, Мейсън извади още една чаша от чекмеджето на бюрото си.

— Идвате точно навреме — усмихна се на Блейн той.

Гостът бе толкова развълнуван, че с мъка успяваше да говори.

— Признал си е — обяви радостно. — Явно са го притиснали и си е казал всичко — и за това къде е скрил деветдесетте хиляди долара, отмъкнати от скривалището в мината, и за предварително подготвената снимка. Тя трябвало да му послужи като алиби за времето, докато е бил в дома на Джак, за да се опита…

— Съжалявам, господин Блейн — прекъсна го Мейсън. — Но ние току-що приключихме с обсъждането на случая и решихме, че няма да говорим повече за него, преди да сме си пийнали по чашка от това добро отлежало бренди.

В първия миг Винсънт Блейн се подразни, но след това се засмя и се отпусна уморено в удобното кожено кресло.

— Понякога ви хрумват наистина забележителни идеи, господин Мейсън — каза. — Ако в бутилката има достатъчно течност, можем да си позволим дори по две питиета.

Съдебна заповед за явяване или довеждане на затворник пред съд или съдия. — Б.ред.

Става дума за Втората световна война. — Б.ред.