Ърл Гарднър - Пери Мейсън - Случаят със заровения часовник

— Да, сър.

— И един наистина последен въпрос. Не е ли възможно някой да свърже будилника към фотоапарата по такъв начин, че той да се задейства в точно определено време и да направи снимка, а в някакъв друг момент да блесне само светкавицата?

Хамилтън Бъргър и Томас Макнер скочиха едновременно, възразявайки в един глас срещу въпроса. Съдия Канфийлд изслуша с ледена усмивка аргументите им и най-спокойно заяви:

— Възражението се отхвърля. Отговорете на въпроса.

Бийтън изглеждаше като замаян, но все пак каза:

— Да, сър. Това може да се направи.

— Смятам, че това е всичко, господин Бийтън — кимна му адвокатът. — Между другото, предполагам, че времето, отбелязано в бележника ви за снимката на Бъртън Стрейг, приблизително съвпада с онзи период, когато някой е нахълтал в къщата на Джак Хардисти в Роксбъри и е ударил с бухалката охраняващия къщата Джордж Крейн?

— Ами… възможно е да сте прав. Макар че изобщо не си бях и помислял за тази връзка до момента.

Мейсън кимна с подчертана почтителност към двамата представители на обвинението, които седяха и зяпаха с отворена уста свидетеля.

— Вие имате ли някакви допълнителни въпроси към господин Бийтън? — попита ги с усмивка.

Бъргър като че бе онемял от изумление. Премести очи от свидетеля към Мейсън, а след това се наведе напред, за да се консултира шепнешком с Макнер.

— Ваша милост — обърна се след няколко минути към съдията той, — свидетели сме на наистина необичаен обрат.

Последните показания не само налагат напълно нова интерпретация на повечето веществени доказателства по делото, но предполагат и възможност… ако съдът не възразява, бихме искали прекъсване на заседанието до утре сутринта.

— Нямам възражения — обади се Мейсън.

— Аз също съм съгласен — отсече съдия Канфийлд.

Щом се върна в кантората си, Мейсън отвори едно от чекмеджетата на бюрото си, извади бутилка скъп отлежал коняк и три големи стъклени чаши.

— Е, най-накрая можем да се отпуснем — обърна се към Дела Стрийт и Пол Дрейк той. — След като вече успях да изхвърля този дяволски часовник от главата си.

— Не мога да разбера — призна детективът.

— Ами защо не си представиш, Пол, че сме намерили будилник, заровен в земята близо до мястото, където някой е имал намерение да монтира фотоапарат на статив за нощни снимки — засмя се адвокатът. — Представи си също така, че един от хората, замесени в този случай, е разчитал на такава нощна снимка, за да си осигури алиби. Какво бихме си помислили в този случай?

— Е, ако нещата се поставят по този начин… — кимна Дрейк.

— Ами това е единственият начин, по който трябва да бъдат поставени — поясни Мейсън. — Такива са простите факти. И ние твърде дълго пренебрегвахме и не забелязвахме прости факти, опитвайки се да търсим твърде сложни обяснения, които напълно ни объркаха. Вината за този подхода изцяло моя, Пол. Беше добър урок за мен, наистина. Наложи ми се доста да се позанимая с проблемите на звездното време, докато успея да привлека интереса на областния прокурор в Керн към случая. Но съвсем естествено всичко това стигна до вестниците и убиецът съответно го е прочел. Затова и когато е бил готов да ми позволи да открия часовника, без колебание го е сверил отново по звездното време.

— Но защо ще иска да откриваш този часовник?

— Защото вече и без това бях започнал да обърквам нещата и явно той е сметнал, че откриването на часовника ще ни тласне още повече в погрешната посока.

— А какво всъщност се е случило според теб? — попита Дела Стрийт.

— Все още не съм готов с всички подробности, но вече съм наясно с общата картина — заяви адвокатът. — В къщата на Винсънт Блейн попада някакво списание, в което е публикувана статия за въздействието на лекарството скополамин — за това как то може да накара човека да говори, признавайки дори някои престъпления, които винаги е пазил дълбоко в съзнанието си. Винсънт Блейн е прочел тази статия, разбира се. Неговата икономка Марта Стивънс също я е прочела; след това статията попада пред очите на Адел, а и на сестра ѝ Милисънт Хардисти. Най-вероятно всички те са си припомнили за тази статия, когато става известно, че Джак Хардисти е отмъкнал деветдесет хиляди долара от банката и ги е скрил… Марта Стивънс с помощта на приятеля си решава да изпробва на практика как действа лекарството. Обръща се с молба към Милисънт Хардисти, за да ѝ осигури скополамин, а след това решава за всеки случай да вземе и револвера на Милисънт Хардисти. Нали не сте забравили, че Марта е разбрала за липсата на втората голяма сума от банката, подслушвайки телефонен разговор на Блейн.