Ърл Гарднър - Пери Мейсън - Случаят със заровения часовник

— Не виждам нищо смешно в това — обади се Дела Стрийт.

Мейсън продължи да се смее още известно време.

— Шегата е с мен самия — обясни след това. — Смея се на самия себе си. Ние заложихме капан, а след това сами паднахме в него.

— Аз също не те разбирам — призна детективът.

— Ами помниш ли онази история за инженера, дето попаднал в собствената си клопка?… Кажи на Джаксън да не търси повече никакви прецеденти, Дела… А сега ми дайте половин час да си събера мислите и ще поемем към съдебната зала, за да нанесем на Хамилтън Бъргър и на младия му високомерен помощни такъв удар, че да го помнят до края на живота си! Решението на цялата тази мистерия през всичкото време е било направо пред очите ми, просто не знам как не съм го видял!

Беше точно два и пет, когато съдия Канфийлд погледна към Пери Мейсън и попита:

— Готов ли сте да представите правни потвърждения в защита на вашата позиция, адвокате?

— Не, ваша милост — отвърна с усмивка той. — Реших да се откажа от искането си. Оттеглям своя въпрос.

Хамилтън Бъргър не можа да скрие учудването си, а Макнер злорадо се изсмя.

— Много добре — обяви съдия Канфийлд, без да издава никакви чувства. — Продължете нататък.

— Имам още няколко въпроса към този свидетел — каза Мейсън. — Вие вече подчертахте веднъж, че сте специалист по разчитането на следи, господин Бийтън.

— Не бих се определил като специалист, но съм отделил доста време на изучаването на различни следи.

— Добре. Освен това сте разположили няколко фотоапарата в пространството около вашата планинска къща, както и близо до къщата на Блейн, където бе извършено убийството?

— Да, сър.

— А сега бих искал да се върнем към момента, когато свидетелят Джеймсън откри доктор Мейкън в къщата на Блейн. Вие бяхте там по това време, нали?

— Да, сър.

— А какво правихте, преди да пристигнете в къщата?

— Обхождах и проверявах дали са се задействали фотоапаратите, тоест правех една от моите обиколки, както ги наричам.

— Сам ли бяхте?

— Не. Госпожица Стрейг беше с мен.

— А Бъртън Стрейг, братът на госпожица Стрейг, се присъедини към вас по-късно?

— Точно така.

— И обясни, че ви е търсил из цялата околност, но не е успял да ви намери?

— Да.

— Каза ви, освен това, че се е натъкнал на един от вашите капани с фотоапаратите, докато е обикалял да ви търси?

— Да.

— И спомена ли за кой по-точно фотоапарат става дума?

— Да, сър.

— А по кое време според обяснението му се е натъкнал на този ваш капан с фотоапарата?

— Не мога да си спомня дали посочи някакъв час. Но аз знам съвсем точно кога е станало това, тъй като си отбелязвам в бележника кога блесва всяка от светкавиците на задействания фотоапарат.

— Значи вие се намирахте на място, откъдето се вижда блесването на светкавицата?

— Да, сър. И ясно я видях.

— Винаги ли си отбелязвате часа на снимката?

— Имате предвид часа, когато видя блесването на светкавицата ли?

— Да.

— Винаги си записвам това време.

— Но когато ви помолих да определите точно времето, по което сте видели обвиняемата Милисънт Хардисти да изхвърля нещо като револвер надолу в пропастта, вие не можахте да го направите с категоричност.

— Понякога сверявам часовника си само по предположение, господин Мейсън — засмя се свидетелят. — Когато си отбелязвам момента на снимането с всеки от фотоапаратите ми, аз го правя просто за свое удобство, а не защото точното време има някакво значение. Става дума просто за относително време. С други думи, тези данни се използват единствено за моята лична документация. А за тази цел ми е необходимо приблизителното време на снимката. Всъщност ме интересува колко време след зареждането на фотоапарата той се е задействал, по каква причина и така нататък.

— Разбирам — кимна адвокатът. — Значи е възможно часовникът ви понякога да е дори с половин час напред от стандартното време?

— Ами възможно е, да.

— Проявихте ли вече снимката, която се е заснела, когато Бъртън Стрейг е задействал фотоапарата? — попита Мейсън.

— Да, сър — засмя се свидетелят.

— А да носите случайно копие от тази снимка у себе си?

— Не, сър, не нося.

— Но разполагате с тази снимка, нали?

— Да, сър.

— И какво се е запечатало на нея?

— Ами вижда се Бърт Стрейг, който пресича пътеката.

— Лицето му откроява ли се ясно?

— Да, сър.

— Към фотоапарата ли е извърнато то или гледа встрани от него?

— Към фотоапарата.