Ърл Гарднър - Пери Мейсън - Случаят със заровения часовник

— А бързо ли се е движел в този момент според вас?

— Да, вървял е бързо право напред, сър.

— Нещо от околността отразено ли е на снимката?

— Не, сър. На моите снимки обикновено не се вижда нищо или почти нищо от околността. Обикновено нагласявам по такъв начин фотоапаратите, че с помощта на светкавицата и при максимално отворена бленда да получа снимка единствено на преминаващото животно на черен фон.

— А какво е оптичното стъкло на фотоапарата, с който е направена тази снимка, господин Бийтън?

— Техническата характеристика ли ви интересува?

— Да.

— Ами точно на този апарат е от типа Тайлър-Хобсън-Кук, с фокусно разстояние шестнайсет сантиметра.

Мейсън извади от портфейла си сгънатия лист индиго, който Дрейк бе намерил.

— Може ли да се каже, че диаметърът му е като на този кръг индиго?

Бийтън явно стана доста неспокоен.

— А вие откъде имате това?

— Моля ви, отговорете на въпроса ми — засмя се адвокатът.

— Да. Бих казал, че е точно с такъв…

Хамилтън Бъргър се изправи и започна:

— Ваша милост, от доста време се колебая дали да направя възражение. Все пак винаги съм искал защитата да получи пълна възможност да представи своите доказателства. А и освен това забелязвам, че споровете около повдигнатите възражения отнемат повече време, отколкото би се изгубило при отговор на някой дори и неправомерен въпрос. Но независимо от това смятам да направя възражение, ако защитата продължи да задава подобни въпроси на свидетеля, защото…

— Имам още само няколко въпроса и свършвам — прекъсна го Мейсън.

Съдия Канфийлд понечи да направи някакъв коментар, но след това явно се отказа и само измърмори:

— Добре, господин Мейсън, продължете.

— Като специалист по следите обърнахте ли внимание на следите, оставени от Бърт Стрейг по пътеката? — обърна се адвокатът към свидетеля.

— Да, забелязах ги.

— Можеше ли по тях да се направят някакви заключения относно скоростта, с която се е движел човекът?

— Сега вече, ваша милост, просто не мога да не възразя — намеси се Хамилтън Бъргър. — Този въпрос е неправомерен и няма връзка с делото. Нарушават се установените норми на кръстосания разпит.

— Искам да уверя съда, че в случая няма никакво нарушение — обясни Мейсън. — С този въпрос се прави проверка на способността на свидетеля добре да запомня определени детайли, така че са спазени нормативните изисквания кръстосаният разпит да изясни характеристиката на свидетеля. Съдът сигурно добре си спомня, че обвинението се опита да представи този свидетел като специалист по оръжия и по разчитане на следи.

— Възражението се отхвърля — обяви съдия Канфийлд. — Кръстосаният разпит е съвсем правомерен, в момента се изясняват качествата на свидетеля. Нека той да отговори на зададения въпрос.

— Отделните стъпки бяха доста раздалечени една от друга, което показва, че човекът се е движел бързо.

— През едно и също разстояние ли бяха?

— Да.

— А не видяхте ли нещо необичайно, което да ви е направило по-специално впечатление, господин Бийтън — усмихна му се адвокатът.

— Какво искате да кажете?

— Ами по отношение на разположението на стъпките през равни разстояния.

— Не.

— С други думи, господин Бийтън, според вас като експерт по следи няма нищо необичайно в следната ситуация: един човек си върви по пътеката, изведнъж се натъква на някакъв минаващ през нея конец и в резултат светва ярка светкавица. Не би ли било по-нормално при това положение да се очаква, че човекът е отскочил встрани или е отстъпил уплашено назад? Трудно е да се предположи, че след онова, което му се е случило, той е продължил да крачи равномерно напред, нали така?

Мускулите по лицето на Родни Бийтън потрепнаха от обзелото го вълнение.

— Можете ли да отговорите на този въпрос? — попита го Мейсън.

— Господи! Изобщо не се бях замислял за това! — извика свидетелят.

— Но нали като специалист в тази област сте забелязвали как реагират дивите зверове, когато неочаквано в очите им блесне светкавицата?

— Да, разбира се. Наистина… просто не мога да си го обясня, господин Мейсън.

— Но сте сигурен за следите?

— Да, сър. Абсолютно сигурен. Съвсем ясно ги забелязах, макар че тогава не си дадох сметка, че в тях действително има нещо необичайно.

— Точно така — кимна адвокатът. — Ще ви задам само още един последен въпрос. Значи механизмът на вашия капан се състои в следното: когато върху опънатия през пътеката конец се упражни някакъв натиск, апаратът се включва и снима обекта, така ли?