Ърл Гарднър - Пери Мейсън - Случаят със заровения часовник

— Къде се е намирала Милисънт по това време? — попита Дрейк.

— По това време тя най-вероятно е паркирала колата си долу при отбивката на пътя, поемайки към планинската къща. Но изобщо не е стигнала до нея. Изпаднала е в истерия, върнала се е и е хвърлила револвера, който е носела със себе си — този на баща си. След това е срещнала Адел, следвала я до Кенвейл, видяла се е с доктор Мейкън, поговорила е с него и по негово настояване двамата са се върнали в планинската къща. Най-вероятно Мейкън е искал да открие този револвер — а и сигурно се е съмнявал, че може би спомените на Милисънт от момента, в който се е намирала в истерия, не са напълно ясни и точни.

Когато пристигнали, открили Хардисти в леглото смъртно ранен. Докторът, естествено, предположил, че изпадайки в истерия, Милисънт е стигнала доста по-далеч, отколкото си спомня, че временна амнезия е замъглила спомена за онова, което всъщност се е случило. Истината е, че в своята разработка „Съдебна медицина и токсикология“ трима от най-големите светила в тази област — Гонзалес, Ванс и Хелперн — признават, че истерията може да доведе до амнезия. Сега вече сигурно разбирате в какво положение е изпаднал доктор Мейкън. Бил е убеден, че жената, която обича, е убила своя съпруг, вероятно при самозащита, след това е изпаднала в истерия и в резултат на това свое състояние напълно е забравила за предишното си деяние.

Но да се върнем към Бърт Стрейг и Хардисти. Двамата явно са се скарали. Хардисти е изрекъл неща, които не би трябвало да си позволява. Бърт Стрейг го е застрелял, най-вероятно докато двамата са се борили. След това е пренесъл ранения мъж в къщата и го е поставил на леглото. Давал си ясна сметка, че Хардисти умира. Знаел е, че калта по обувките му ще бъде доказателство, че Хардисти е ходил при тунела. Затова побързал да ги почисти, тъй като самият Бърт преди това е измъкнал скритите в тунела пари почти веднага, след като Хардисти ги е скрил там и си е тръгнал. Искал е Марта и Смайли да решат, че Хардисти ги е излъгал за мястото.

Бърт Стрейг е очаквал Марта и приятелят ѝ съвсем скоро да се върнат след безплодното си търсене в тунела. Качил се в колата на Хардисти, засилил я по склона и я оставил да падне в пропастта. По този начин се освободил от нея… Не е имал време да променя някои от останалите доказателства по такъв начин, както би му харесало. Едва на следващата сутрин е успял да изрови часовника — освен това му се наложило да проникне в къщата на Хардисти в Роксбъри, за да отмъкне компрометиращите документи от бюрото му. А това се оказало доста сложна работа. Но когато решил да пристъпи към нея, използвал алибито, което си бил подготвил.

— Но по какъв начин лицето му се е запечатало от фотоапарата? — не разбра Дела Стрийт. — Нали той всъщност не е бил тогава на мястото?

— Много просто — отвърна Мейсън. — Направил си е снимка със собствения си фотоапарат как минава по пътеката. Запазил е непроявения негатив. След като Родни Бийтън е монтирал своя фотоапарат върху статива, което е станало най-вероятно на свечеряване, Бърт е минал по пътеката, за да остави следи, като е внимавал да не закачи опънатия конец. След това е поставил листа индиго пред обектива и е подменил заредения филм със своя. Не забравяйте, че по това време вече е съвсем тъмно, така че не му се е налагало да търси специални условия — затворено тъмно помещение. Заровил е будилника, нагласил е механизма по такъв начин, че да се задейства светкавицата в точно определен момент, а после е отпрашил към Роксбъри. Напомням ви за финото му телосложение. Явно е облякъл дрехи на сестра си, цапардосал е човека от охраната, успял е да счупи ключалката на бюрото и измъкнал онова, което е търсел. После се е върнал в планината, смъкнал индигото от обектива на фотоапарата и забързал към планинската къща на Блейн, за да разкаже там своята версия — как през цялата нощ е търсил Родни Бийтън и сестра си… Това е в основни линии. Детайлите ще уточняваме оттук нататък.

— Но защо часовникът беше двайсет и пет минути назад, когато са го намерили първия път? — попита детективът.

— Защото Бърт Стрейг е знаел, че за да успее, будилникът трябва да показва точно същото време като ръчния часовник на Родни Бийтън. А ръчният часовник на Бийтън не е бил сверен. Бърт го попитал колко е часът, а след това нагласил и будилника и алармата му точно по това време… След като открихме часовника, едва ли е било особено трудно да се досетим какво е било предназначението му. Само че вместо да се замисля, веднага го свързах със звездното време. Отначало го направих, за да заблудя полицията и областните прокурори в Керн и Лос Анджелис, а след това заблудих и самия себе си, тъй като убиецът веднага ми открадна идеята и започна да я използва за своите цели… А сега да престанем да говорим по случая и да си пийнем от това отлежало бренди.