Ърл Гарднър - Пери Мейсън - Случаят със заровения часовник

— Май започвам да разбирам — обади се адвокатът. — Но ми изглежда нещо съвсем стандартно, от онези рутинни семейни убийства, които не крият никакви изненади.

Дела Стрийт отново погледна към бележките си.

— Е, все пак съществува и нещо интригуващо в случая — обяви, като му намигна многозначително.

— Какво криеш от мен, Дела? — попита настойчиво Мейсън.

— Не крия, просто оставих десерта за накрая.

— Тогава да преминем към десерта.

— Заровен часовник, който е изостанал с двайсет и пет минути — обяви тържествено тя. — Заровен е съвсем наблизо до мястото на убийството, малък будилник, прибран в метална кутия. Той…

Мейсън вече бе тръгнал към шкафа за шапката си.

— Това напълно променя нещата — извика на секретарката си, докато я поставяше на главата си. — Хайде, да тръгваме!

Когато пристигна в Кенвейл, Мейсън разбра, че заместник-шерифът, следовател от отдел „Убийства“ на полицията, Винсънт Блейн и Харли Реймънд са тръгнали за мястото на престъплението само преди няколко минути. Обясниха му, че може би ще успее да ги настигне, стига „да даде малко повече газ“.

Адвокатът наистина го направи и пристигна в планинската къща точно в момента, в който малката група се готвеше да напусне хладната спалня, където мъртвият си лежеше в същото положение, в което Реймънд го бе оставил.

Мейсън познаваше заместник-шерифа Джеймисън, така че без излишни въпроси му бе разрешено да се присъедини към тях — едно признание за добрата му репутация, както и за голямото влияние тук на Блейн.

Хвърли поглед на студената стая, на грубата изработка на мебелите вътре, на стените от неизгладени борови стволове, на дрехите върху стола, на обувките, поставени близо до леглото, и на застиналия дребен мъж, който през целия си живот така трескаво се бе стремил да изглежда величествен и да доминира над останалите. А сега, в смъртта си, като че бе придобил реалните си измерения, един студен труп в студена спалня.

Адвокатът направи няколко крачки из стаята.

— Не пипайте нищо — предупреди го заместник-шерифът.

— Няма — увери го Мейсън, като продължаваше внимателно да оглежда наоколо.

— Явно се е съблякъл, легнал си е и е бил убит, докато е спял — обади се следователят от отдел „Убийства“.

— Ясно е само, че е мъртъв и че се отнася за убийство — каза заместник-шерифът. — Длъжен съм да заключа стаята и да оставя нещата както ги намерихме, докато не пристигне човек от службата в Лос Анджелис… Да погледнем сега този заровен часовник — макар че не виждам по какъв начин може да е свързан с престъплението.

После ги поведе навън, затвори и заключи вратата на стаята и пое след Харли по огрения от слънцето топъл склон към мястото.

Харли веднага се насочи към гранитните скали.

— Часовникът е заровен тук. Можете да доловите тиктакането му, ако се заслушате.

— Я да погледнем — предложи заместник-шерифът.

Харли коленичи на земята, разчисти мъха и боровите иглички. Прилепи ухо към земята, а след това се изправи с объркано изражение.

— Сигурен съм, че точно това е мястото — каза тихо.

— Не ми прилича тук да има заровено нещо — заяви с откровено скептичен тон заместник-шерифът.

— Може би е малко по-дълбоко — предположи Блейн.

Харли бързо разчисти още малко пространство.

— Не — каза след това. — Капакът на кутията бе почти на повърхността.

Заместник-шерифът поизрита пръстта.

— Толкова е твърдо, май никой не е копал от година.

Харли отново се наведе и прилепи ухото си към земята.

Заместник-шерифът хвърли многозначителен поглед към следователя от отдел „Убийства“.

— Вече не се чува никакво тиктакане — призна младият мъж.

— Сигурен ли сте за този часовник?

— Държах го в ръцете си, извадих го от кутията — продължи да упорства Харли и леко се изчерви. — Адел Блейн също може да потвърди.

На Джеймсън като че никак не му се вярваше.

— Значи тази сутрин беше тук? — попита недоверчиво.

— Да.

— След като открихте тялото ли?

— Не, преди да го открия.

— Но след като Хардисти е бил убит?

— Да, разбира се.

— Ясно, значи не е възможно Джак Хардисти да го е взел — започна заместник-шерифът с тон на човек, на когото му се иска да се отърве от проблем, който може да създаде допълнителни неприятности. — При това положение не би могло да се смята, че часовникът е свързан с убийството. Да видим сега как стои въпросът с колата на Хардисти. Нямате ли представа кой би могъл да я бутне долу в каньона?