Ърл Гарднър - Пери Мейсън - Случаят със заровения часовник

— Не ми се ще да чуват шума от двигателя, Дела — обясни адвокатът. — Затова изключи от скорост и превърти ключа, а аз ще бутна колата надолу по наклона. Ще включиш на скорост, когато ти кажа — едва след като колата е набрала известна инерция надолу… Така, освободи волана.

Мейсън започна да бута колата, докато пое надолу по пътя, след това пъргаво скочи на предната седалка до Дела Стрийт.

— Превключи сега на скорост — разпореди след малко, когато машината летеше по наклонения път.

Двигателят едва чуто изпърха.

— Сега ще трябва да извием нагоре към лесничейството. Трябва ми телефон.

— Доколкото виждам, нямаме намерение да пазим автомобилните гуми — подхвърли секретарката.

— Не, налага се да пазим репутацията си — отвърна адвокатът.

Преминаха петте километра по планинския път за не повече от три и половина минути. Мейсън откри малкия бар и телефонната кабинка вътре, позвъни в дома на Винсънт Блейн в Кенвейл и поиска да говори с Адел.

— Кой се обажда, моля? — чу малко по-късно доста объркан женски глас.

— Казвам се Пери Мейсън. Знаете ли нещо за мен?

— Ами… да.

— Добре. Няма защо да се впускаме в подробности. Знаете, че баща ви ми позвъни и ме извика да дойда.

— Да.

— И знаете ли защо?

— Да.

— Баща ви ми обясни за горната спалня. Разбирате ли ме? — продължи с въпросите Мейсън.

— За човека, който трябваше да е там ли говорите?

— Точно за него.

— Разбирам.

— Не ми харесва тази работа — подхвърли адвокатът.

— Защо? — попита тя.

— Опасно е. Все още не сме наясно с доста неща… Бих искал да направите нещо.

— Какво?

— Да отидете на място, където няма да ви открият и да ви разпитват. Излезте от къщи, и то бързо. Просто изчезнете.

— За колко време?

— Докато ви кажа да се върнете.

— А вие как ще се свържете с мен?

— Секретарката ми, госпожица Дела Стрийт, ще се регистрира в хотела в Кенвейл. Обадете ѝ се към пет часа днес следобед. Не споменавайте никакви имена по телефона. Тя също няма да назовава никого по име. Ще успее по някакъв начин да ви съобщи, когато нещата се изяснят. Но ако не го направи, трябва да знаете, че все още е рано да се появявате. Значи след пет ще трябва да ѝ се обаждате през два-три часа… Разбрахте ли ме?

— Да, господин Мейсън.

— Добре, тръгвайте и не казвайте абсолютно на никого къде отивате. Направете така, че да не могат да ви открият… И непременно се обадете на госпожица Дела Стрийт.

— Ще изпълня точно указанията ви — отвърна момичето. — Дочуване.

Мейсън постави слушалката на вилката. Изчака малко, а след това позвъни в кантората си в Лос Анджелис.

Когато секретарката там вдигна, глас от централата обяви:

— Пуснете петдесет и пет цента за три минути, моля, в сумата е включена и федералната такса.

Адвокатът потърси монети из джобовете си, след това отвори вратата на кабинката и извика на бармана отсреща:

— Говоря с Лос Анджелис. Партньорът ми е на телефона. Трябват ми петдесет и пет цента. Можете ли да ми развалите?

Държеше в ръка банкнота от един долар. Барманът изписа „Без продажба“ на касата, чекмеджето се отвори и той изброи три монети по двайсет и пет цента и още няколко по-дребни. После се приближи, взе банкнотата и му подаде монетите.

Мейсън му благодари, затвори вратата на кабинката, пусна монетите и чу гласа на Гърти, високото приятно момиче, което работеше на централата.

— Мили Боже, господин Мейсън, защо просто не поискахте разговор за наша сметка? — запита малко объркано тя. — Тогава нямаше да ви се налага да търсите дребни?

— Защото в рамките на разследването, което вероятно ще започне, полицаите може да проявят интерес защо толкова съм искал да позвъня по телефона — засмя се адвокатът. — Тогава вероятно ще разпитат собственика на малкото барче тук и ще разберат, че съм звънял в кантората си в Лос Анджелис.

— Разбирам, това сигурно е вторият ви разговор — подхвърли Гърти, след като се поколеба за миг.

— Точно така. Само че на тях едва ли ще им хрумне, че съм говорил два пъти. Бъди добро момиче, Гърти, и си трай.

— Естествено, господин Мейсън. Нужно ли е да навлизаме в спорове какъв процент вероятност има да се досетят или разговорът вече е достатъчно дълъг?

— Говорихме достатъчно. А и ти без това знаеш отговора — засмя се адвокатът.

Щом пристигнаха в хотела в Кенвейл, Мейсън побърза подробно да инструктира Дела Стрийт.

— Точно преди да завием по главния път, забелязах поставена от Автоклуба табела, на която пишеше „Област Кери“. Разбери точното разположение на тази област, а също така и на планинската къща. След това се върни тук, за да отговаряш на телефона…