Ърл Гарднър - Пери Мейсън - Случаят със заровения часовник

— Веднага тръгвам — отвърна тя. — Сигурно няма да ми отнеме много време.

Адвокатът се настани удобно във фоайето на хотела, така че да може да следи кой влиза и излиза през вратата. Очакваше Винсънт Блейн да се появи всеки момент. Но минаха трийсет минути, а от банкера нямаше и следа, затова отиде в телефонната кабинка и се обади на Пол Дрейк, собственик на детективска агенция „Дрейк“ в Лос Анджелис. Свърза се за няколко секунди и щом чу гласа на детектива, бързо заговори:

— Обажда се Пери Мейсън, Пол. Нали знаеш колко съм подозрителен по отношение на телефоните. Така че трябва да замълчиш, когато трябва да кажеш „и“, а буквата „т“ направо изпускай.

— Добре, казвай.

— В момента съм в Кенвейл. На около трийсет километра оттук, в планината, мъж на име Блейн притежава къща. Неговият зет Джак Хардисти е открит мъртъв в тази къща миналата нощ. Джеймсън, местният заместник-шериф, разследва случая в момента, стори ми се човек, който, иска да стигне до истината. Извикал е специална група от Лос Анджелис. А аз бих желал да разплета всичко още преди тяхното пристигане.

— Какво имаш предвид под всичко?

— Час на смъртта, начин на извършване на престъплението, мотиви, възможности, алибита — а също да открия и Милисънт Хардисти, вдовицата на жертвата.

— Това последното не е ли нещо съвсем рутинно? — попита детективът.

— Не.

— Искаш да кажеш, че ще бъде трудно?

— Да.

— Тук ли следва въпросното „и“, което не трябва да произнасям, а да замълча?

— Както и „т“-то, което трябва да изпуснеш. Може би ще се наложи дори два пъти да го изпуснеш.

— Сигурно ми подсказваш, че няма смисъл да търся на традиционните места?

— Точно така. И не се заблуждавай, ако получиш точно противоположната информация.

— Добре, Пери. А ти къде ще бъдеш?

— В хотела в Кенвейл. Поне докато изясним нещата. Ако случайно отсъствам, Дела ще бъде там.

— Кой е клиентът ти?

— Винсънт П. Блейн.

— Има ли вероятност той да го е извършил?

— Полицията не го подозира.

— Това не е отговор на въпроса ми — настоя детективът.

— Само си мислиш, че не е.

Мейсън затвори, изчака още пет минути и нетърпеливо позвъни в дома на Блейн.

— Обажда се адвокатът Пери Мейсън — представи се бързо, след като някакъв женски глас отговори. — Госпожица Адел Блейн вкъщи ли е?

— Не, сър.

— Вие икономката ли сте?

— Да, сър. Марта Стивънс.

— Трябваше да се срещнем с господин Блейн тук, в хотела. Но явно нещо го е задържало. Да сте се чували случайно по телефона с него?

— Не, сър.

— А госпожа Хардисти вкъщи ли е?

— Да, сър, тук е. Но получих специално разпореждане никой да не я безпокои. Изпаднала е в нервна криза миналата вечер и са и дали приспивателни.

— Добре тогава, няма да я безпокоя — засмя се Мейсън. — А някой друг търси ли я?

— Да, сър.

— Колко звъняха досега?

— О, сигурно не по-малко от половин дузина.

— Може би нейни приятели?

— Не, сър. Някакви личности с непознати гласове, които отказаха да съобщят името си.

— Мъже или жени?

— Имаше и мъже, и жени.

— Добре, ако разберете нещо за господин Блейн или разговаряте с него, непременно ми се обадете в хотела в Кенвейл — помоли я адвокатът.

Затвори и тъкмо излизаше от телефонната кабинка, когато входната врата към фоайето рязко се отвори. Влязоха няколко души, водени от Блейн и Джеймсън. На лицето на банкера се изписа облекчение, щом забеляза Мейсън в дъното. Заместник-шерифът го последва, когато Блейн се насочи към адвоката.

— Вие май обичате непрекъснато да се движите в големи компании — подхвърли Мейсън, като не откъсваше поглед от банкера.

В очите на Блейн се четеше отчаяна молба.

— Това са свидетелите — започна да обяснява веднага. — Госпожица Стрейг, брат ѝ и господин Бийтън. Те живеят близо до планинската ми къща.

— Всички ми изглеждате така загрети и запотени посрещна ги адвокатът. — Защо не дойдете в моята стая — там ще се охладите и можете да пийнете по нещо.

— Опасявам се, че нямаме време за такива неща, господин Мейсън — обади се заместник-шерифът. — Господин Блейн се държи доста странно.

— Така ли? Бихте ли ми обяснили?

— Госпожица Стрейг е намерила оръжието, с което е извършено престъплението. Господин Бийтън е бил с нея в този момент.

Чудейки се как да спечели малко време, адвокатът кимна към Лола Стрейг.

— Поздравления. Явно доста сте се постарали в детективските си разследвания… Мога ли да попитам къде беше оръжието?