Ърл Гарднър - Пери Мейсън - Случаят със заровения часовник

— Сама знаете, че не е там.

Тя не отвърна нищо.

— Знаехте ли, че дължи пари на банката?

Блейн се опита да се намеси, но полицаят го избута назад.

— Отговорете, госпожо Хардисти. Знаехте ли или не?

Тя погледна към баща си.

— Съветвам ви незабавно да ми дадете ясен отговор. Без да се опитвате да очаквате сигнали от когото и да било.

— Аз… Да.

— Така е много по-добре. Кога го видяхте за последен път?

— Вчера.

— По кое време вчера?

— Беше около един или един и половина на обяд.

— Я да видим дали ще можем да изясним още нещо, госпожо Хардисти. Добре познавате планинската къща, която баща ви притежава, нали?

— Да, разбира се.

— Бяхте там вчера следобед, нали?

— Да.

— Защо отидохте в къщата?

— Ами аз… смятах, че Джак може би е там.

— Значи сте се качили в къщата, за да се срещнете със съпруга си, така ли да ви разбирам?

— Да.

— По кое време стана това.

— Не мога да кажа със сигурност.

— И се срещнахте с него?

— Не.

Бързото темпо на задаване на въпросите изведнъж секна, докато полицаят успее да преодолее учудването си. Но съвсем скоро поднови атаката си, този път дори още по-яростно и настойчиво.

— Ще бъда откровен с вас, госпожо Хардисти. Отговорите ви могат да се окажат изключително важни… изключително важни за вас. Затова настоявам да ми кажете истината. Видяхте ли се със съпруга си горе в планинската къща?

— Не, не съм. Защото изобщо не стигнах до къщата. Аз… бях силно разстроена, направо на ръба на нервна криза. Спрях и постоях на магистралата преди отбивката нагоре… После се разходих малко по отклонението. Нямам представа докъде всъщност стигнах. Чувствах се напълно разбита… после се върнах на магистралата и се опитах да се овладея. Реших, че разходката може да ми помогне… Тогава срещнах Адел…

— Коя е Адел?

— Сестра ми.

— Защо се чувствахте така? И какво смятахте да направите, когато се срещнете със съпруга си?

— Смятам, че преминахте всякакви позволени граници, полицай — намеси се рязко Мейсън.

— Така ли смятате?

— Да.

— Само че в случая нямате думата. Вече ви предупредих, че само аз ще задавам въпросите.

— Когато те са насочени към установяването на определени факти, всичко е наред. Не бих възразил клиентката ми да отговаря…

— Кой е всъщност този човек? — попита объркано Милисънт. — Защо твърди, че съм негова клиентка?

— Няма да ѝ казвам нищо, ще оставя на вас да свършите тази работа — обърна се към полицая Мейсън. — Обяснете ѝ го по начина, по който вие предпочитате, но все пак аз…

— Точно така, моя работа е — ядосано отсече полицаят. — Но не съм длъжен да го направя тук. Мога да я кача още сега в колата и да я откарам в областната прокуратура. Имам достатъчно доказателства срещу нея.

— Не разполагате с нужните ви улики, за да я помръднете от тази стая — отвърна решително адвокатът.

— Така ли смятате? Ами револверът…

— Какво револверът? — прекъсна го той.

— След като и без това стана дума, бих искал направо да ви попитам — обърна се ядосано към госпожа Хардисти полицаят — защо носехте револвер, когато тръгнахте за планинската къща?

Жената трескаво се опитваше да овладее объркването си.

— Аз… Взела съм револвера… Искате да кажете…

— Искам да кажа, че когато сте тръгнали да търсите съпруга си в планинската къща, вие сте носели трийсет и осемкалибров револвер, подарък от баща ви за Коледа. Защо сте го взели?

— Става дума за револвера, който баща ви ви подари, за да се защитавате, госпожо Хардисти — обади се многозначително Мейсън.

— Взех го, защото… защото се страхувах от Джак.

— Не, да не сте посмели да кажете и дума — извика сърдито заместник-шерифът на Мейсън. — Настоявам да ми дадете възможност да се добера до истината. Не се опитвайте да подсказвате на клиентката си какво да ми отговаря. Защо подхвърлихте онова „Револвера, който баща ви ви подари, за да се защитавате“? Ето какво ще ви кажа. След като не мога да го направя тук, тогава ще отведа тази жена в Лос Анджелис и ще я разпитам там.

— Смятате да я арестувате ли? — попита адвокатът.

— Да, след като вие се опитвате да ми вържете ръцете.

— Прав сте, опитвам се.

— Много добре — обяви полицаят. — Вие сте арестувана, госпожо Хардисти. Предупреждавам ви, че всичко, което кажете, може да се използва срещу вас.

— За какво по-точно я арестувате — обади се Мейсън. — Не можете да го направите, без да предявите конкретни обвинения срещу нея.