Ърл Гарднър - Пери Мейсън - Случаят със заровения часовник

Полицаят се поколеба за миг.

— Хайде — подкани го адвокатът. — Ако възнамерявате да я изведете оттук като арестантка, трябва преди това да посочите в какво я обвинявате. В противен случай няма да мръдне от къщата.

Полицаят се поколеба още секунда-две и накрая отсече ядосано:

— Добре де, няма защо да си играем на криеница. Госпожо Хардисти, в качеството си на служител на закона ви арестувам за убийството на съпруга ви. Точно като служител на закона имам достатъчно основания да смятам, че вие сте извършили това престъпление. Няма да ви позволя да разговаряте с никого. Вземете си всичко най-необходимо. Заминаваме веднага за Лос Анджелис.

— А аз като неин адвокат ще посъветвам тази жена да не отговаря на никакви въпроси, освен ако не са зададени в мое присъствие — обади се Мейсън.

— Май не трябваше да ви позволявам да идвате с мен — ядосано извика полицаят. — Следващия път няма да успеете да ме изиграете.

— Ако се опитвате да ме спрете, доста се съмнявам, че изобщо ще има следващ път — засмя се адвокатът.

Мейсън се отби до хотела в Кенвейл и намери там Дела Стрийт, която го очакваше във фоайето.

— Разбра ли за планинската къща? — попита я веднага.

— Да. Ходих до службата по оценката на имотите в района и взех данните за точното ѝ разположение.

— И къде е? — продължи адвокатът.

— Намира се в област Лос Анджелис, но като направих съответните измервания по картата, установих, че планинската къща всъщност е извън очертанията на областта.

— Но пътят нагоре преминава вече в област Керн, така ли?

— Точно така. Частният път към планинската къща излиза извън рамките на областта.

— Колко извън?

— Не кой знае колко — около шейсет метра.

Мейсън се засмя доволно.

— Какво има? — попита го секретарката му.

— Ако убийството е извършено на мястото, където колата е блъсната в пропастта, а трупът след това е пренесен в планинската къща, то тогава местопрестъплението е в област Керн. Но ако жертвата е застреляна в планинската къща, тогава местопрестъплението, разбира се, е в област Лос Анджелис. В момента обаче полицаите не знаят правилния отговор на този въпрос.

— Но може би съществува закон, който да регламентира подобни случаи? — попита подозрително Дела Стрийт.

— Точно така — кимна адвокатът. — Алинея 782 от нашия Наказателен кодекс… Това ще ни свърши добра работа.

— Хайде, не ме дръж в напрежение. Казвай.

— Според тази алинея, когато едно убийство е извършено в рамките на петстотин метра около границата между две области, разследването и съдебната процедура може да се осъществи от всяка една от тях.

— Защо си толкова доволен тогава? — не разбра тя. — Значи в този случай съдебната процедура може да се поеме и от двете области.

— Ще видиш какво ще направя — доволно подхвърли адвокатът. — Надявам се, че ще успея.

— А какво стана в къщата? — попита Дела Стрийт.

— Там наистина бях изненадан. Защото тя беше вътре.

— Милисънт Хардисти?

— Да.

— А не очаквахте ли да я откриете?

— Поне полицаите бяха сигурни, че я няма. Блейн също ми каза, че не е в къщата.

— Значи Блейн те е излъгал?

— Нямам представа. Но не ми се вярва. Все пак когато тя отвори вратата, наистина се почувствах така, сякаш някой ми бе забил юмрук в корема. Стоях напълно безпомощен и позволих на детективите да се нахвърлят върху клиентката ми, преди да съм имал възможност да разговарям насаме с нея… Адел Блейн не ти ли се е обадила още?

— Не.

— Сигурно ще го направи. Бих искал да я видя. Вече може да се прибере в дома си. Кажи ѝ го, когато ти позвъни — но при всички случаи нека се свърже преди това с мен.

— Звучи ми така, сякаш ти нарочно си организирал изчезването ѝ — изгледа го подозрително Дела. — Какво направиха полицаите с госпожа Хардисти?

— Арестуваха я и сигурно смятат да я затворят някъде, без да съобщават мястото.

— Какво искаш да кажеш?

— Обикновено арестантите, към които е предявено обвинение в убийство, се отвеждат в областния затвор. Но ако следователите смятат, че биха могли да измъкнат нещо повече от арестанта, ако го приберат на друго място, имат право да го направят… Точно такъв е случаят с Милисънт Хардисти. Предупредих я да не отговаря на никакви въпроси. Надявам се да ме послуша. А може и да не го направи. При всички случаи те са наясно, че ще се опитам да се срещна с нея. Готов съм да се обзаложа десет към едно, че вместо да я отведат в областния затвор в Лос Анджелис, където лесно бих могъл да я открия, те ще я откарат в някой от затворите в по-малките градове на областта и ще я държат там. И докато успея да я намеря, вече ще са успели здравата да я обработят. Този номер е известен като „погребване на арестувания“.