Ърл Гарднър - Пери Мейсън - Случаят със заровения часовник

— Забелязали сте, значи. Това е наистина интересно. Винаги ли се доверявате на така оформилите се у вас впечатления, не ви ли подвеждат понякога? Просто събирам материал за една статия, която възнамерявам да напиша по случая.

— Доверявам се, да — кимна той. — Най-напред ми направи впечатление, че търсите нещо, точно както в момента забелязвам, че доста го увъртате, опитвате се да избегнете отговорите на въпросите ми, да спечелите време, докато решите какво точно да ми кажете.

— Май наистина сте прав, господин Реймънд — засмя се Лола. — Ще бъда напълно откровена с вас. Търсех часовника.

— И защо толкова се интересувате от него?

— Трудно ми е да кажа. Винаги са ме вълнували тайнствените неща, нещата, за които не може да се намери обяснение… А след като вече отговорих на въпроса ви, ще си позволя и аз да ви задам един. Вие пък какво търсите?

— Здраве, почивка, чист въздух и спокойствие — отвърна той.

Лола Стрейг го гледаше усмихнато.

— Продължете, де! — подкани го след малко.

— И часовника — призна Харли.

— А вие защо се интересувате от него?

— Защото ми се струва, че полицаите са почти сигурни, че съм ги излъгал за съществуването му.

— Все пак имате свидетел, нали така?

— Да, Адел Блейн.

— И къде е Адел Блейн в момента? — попита го, като се опита твърде старателно да си придаде безразличен вид.

— Предполагам, че се опитва да открие Милисънт… госпожа Хардисти, която е нейна сестра, както знаете — отвърна намръщено той.

— Разбирам — кимна многозначително Лола, давайки му ясно да разбере, че не вярва твърде на думите му. — Тя не беше ли тук през нощта?

— Не, идва с мен вчера следобед.

— И после отново се е върнала?

— Нямам представа, аз останах да си почивам в хотела.

Високото слабо момиче се придвижи по пътеката и се облегна върху изсечената скала. През цялото време не сваляше очи от Харли Реймънд.

— Тук ли смятате да живеете или сте дошли само на почивка?

— Какво искате да кажете? — попита я той, като успя бързо да седне по такъв начин, че да скрие мястото върху скалата, където бе забелязал отблясъка.

— О, не може да не разбирате. Питах ви дали смятате да живеете просто безгрижно и да се забавлявате, или възнамерявате да се отдадете на трескаво преследване на успеха?

— Нямам представа. В момента просто се опитвам да разбера сам себе си, да си поема спокойно въздух. Нямам никакви конкретни планове за бъдещето си.

Тя взе една пръчка и я прокара по неравната повърхност на скалата.

— Тази война май беше някакъв кошмар за всички ни. Но тя ще мине и хората ще се събудят.

— За да видят какво? — попита Харли.

— Понякога точно от това се страхувам — призна Лола, загледана в пръчката, с която продължаваше да чертае в скалата.

Двамата останаха доста време мълчаливи, Харли внимателно наблюдаваше как пълзящата сянка от високия бор насреща се придвижва от рамото към горната част на ухото ѝ.

— Обществото като че пое по някакъв погрешен път — каза тя накрая. — Онова, което хората преследват и смятат за успех, всъщност не е нищо подобно.

Харли не отвърна, остана така замислен и приятно отпуснат.

— Погледнете господин Блейн — продължи Лола. — Той е типичен пример за тази система, човек, устремен към успеха. В момента е на около петдесет и пет. Има високо кръвно налягане, торбички под очите, уморен е. Движенията му са резки и нервни… Човек не може да приеме, че точно така трябва да се живее. Той никога не се отпуска, никога не заминава на почивка; непрекъснато е напрегнат поради многото задачи, които му предстоят. Говори се, че не успява да постигне кой знае какво, че се налага да плаща данъци, които изсмукват по-голямата част от спечеленото.

Харли почувства, че е длъжен да каже нещо, за да защити Винсънт Блейн.

— Добре, да видим какъв е бил животът на господин Блейн — започна той. — Случайно знам някои неща за миналото му. Родителите му са починали, когато е бил още дете. На първата си работа е получавал по дванайсет долара на седмица. Наложило му се е едновременно да работи и да учи. В момента управлява две банки — една в Кенвейл и другата в Роксбъри. Притежава и голям универсален магазин. Дал е работа на толкова много хора. Благодарение на него районът се развива.

— И какво е спечелил от това? — не се отказваше Лола Стрейг.

Харли се замисли за миг.

— Ако гледаме така на нещата, то какво сме спечелили ние? — попита след това. — Той е типичен американец, носител на характерния за страната дух на предприемчивост и упоритост, благодарение на който сме се превърнали от колония в свободна нация.