Ърл Гарднър - Пери Мейсън - Случаят със заровения часовник

— Вие готов ли сте да работите за него? — неочаквано смени темата Лола.

— Все още не зная.

— А в момента за него ли работите?

— Това… как да се изразя… свързано ли е по някакъв начин с вас?

— Искате да попитате дали ми влиза в работата?

— Не съм казвал подобно нещо — поклати глава той.

— Но явно това сте имаш предвид?

— Не, просто се чудех дали би оказало някакво влияние.

— Върху кое?

— Върху отношението ви към мен.

Очите ѝ в миг заблестяха от любопитство, след това тя побърза да отвърне поглед от него, като вдигна боровата пръчка към лицето си.

— Какво всъщност правехте тук? — попита тя.

— Кога?

— Точно когато се приближих.

— Оглеждах мястото, където бе заровен часовникът.

— А също и нещо друго по скалата — допълни Лола.

— Значи сте ме наблюдавали?

— Само докато се приближавах. А после изведнъж седнахте така, сякаш се опитвахте да скриете открития предмет. Той сигурно все още е там, под вас.

— Разбира се. Значи съм бил прав, когато казах, че ме дебнете.

— И сте готов да ме изхвърлите?

— Може би.

— В този случай ще трябва да се изправите. Защото не мога да предположа, че бихте могли да ме изхвърлите, без да станете от мястото си.

— А защо сте толкова сигурна, че съм седнал точно тук, за да скрия нещо?

— Помислих си го в началото на нашия разговор. А сега вече нямам никакви съмнения.

— Защо?

— Защото ако не беше така, веднага щяхте да скочите и да се огледате, когато ви обвиних, че криете някакъв предмет.

— А не смятате ли, че може да не съм чак толкова предвидим, колкото си мислите?

— Възможно е.

— Много добре, все пак печелите — обяви накрая и се изправи.

— Какво има там? — не се отказваше тя.

— И аз не знам. Нещо, което проблесна на слънцето.

— Но не забелязвам абсолютно нищо.

— Може да е парченце стъкло. Просто не мога да си представя какво друго би могло да е… а, ето го!

— Прилича ми на парче стъкло от очила без рамки — предположи Лола, докато Харли въртеше извитото стъкло между пръстите си.

— Сигурно е паднало върху боровите иглички — кимна с глава той. — Те са омекотили удара и точно затова не се е счупило; игличките са го задържали също така леко под ъгъл, така че слънчевите лъчи се отразяваха в него.

— Какво мислите за стъклото? — попита Лола.

Харли побърза да го пусне в джоба на сакото си.

— Нямам представа. Ще трябва да помисля.

Тя неочаквано се засмя.

— Бива ви в лъжите, няма що.

— Така ли?

— Да.

Харли реши, че е настъпил подходящият момент за контраофанзива.

— Вие защо така се разстроихте снощи, когато разбрахте, че Родни Бийтън се връща от града с Мирна Пейсън? — попита уж невинно.

Лицето ѝ пламна.

— Ама че нечестен въпрос. Да не би да искате да намекнете, че…

— Да? — подкани я Харли, щом тя най-неочаквано млъкна.

— Това е личен въпрос, свързан с нещо, което изобщо не ви засяга, така че не е честно да ми го задавате — отсече Лола.

— Но вие също ми задавахте въпроси за моите планове и за… — опита се да се оправдае той.

— Просто се опитвах да поддържам разговора — прекъсна го тя.

— Не, опитвахте се да разберете какви са плановете ми за бъдещето и колко време възнамерявам да остана тук — засмя се Харли. — Затова реших и аз да ви попитам нещо. Ще ми отговорите ли?

Тя си пое дълбоко въздух, подготвяйки се да изрази възмущението си, но после като че внезапно промени решението си.

— Добре — започна хладнокръвно и с ледена любезност. — Ще отговоря на въпроса ви, защото явно за вас той е твърде важен. Ако сте смятали, че ревнувам, дълбоко се лъжете. Просто се почувствах засегната.

— Има ли някаква разлика? — опита се да уточни Харли.

— В този случай да.

— И защо се почувствахте засегната?

— Защото Родни Бийтън ме излъга. Бяхме се разбрали да излезем заедно и да проверим наблюдателните пунктове.

— Опасявам се, че не ви разбирам.

— Родни подготвя серия от снимки на движещи се нощем диви животни. Разположил е върху стативи три-четири фотоапарата със заредени светкавици точно на най-възловите места по пътеките. Всяка вечер обикновено обикаля и проверява дали някой от фотоапаратите не се е включил при допир от преминаващо край него животно. В този случай превърта лентата и отново нагласява фотоапарата и светкавицата.

— И вие го придружавате?

— Понякога.

— Беше ли ви поканил специално за снощи?

— Е, не става дума за това. Беше доста по-просто. Попита ме дали имам някакъв ангажимент за вечерта, а аз му отговорих отрицателно. Тогава ми каза: „Щом ще си в района, можем заедно да обиколим и да проверим фотоапаратите“, а аз му отвърнах, че бих се радвала. Точно затова се ядосах. Не става дума за ясно определена среща — но той напълно бе забравил за нашата уговорка. Ако имахме определена среща и той не бе дошъл, а бе заминал в града с тази… с тази… с госпожа Пейсън, поне щях да съм напълно наясно. Но нямахме точна уговорка, а той просто бе забравил, че ми е споменал да го придружа. Това ме принуждава да се преструвам, че аз също съм забравила. Напълно е възможно Родни да си спомни за уговорката ни по-късно — и тогава нещата ще станат още по-объркани. Все ми се струва, че госпожа Пейсън е знаела, че ме е поканил… и точно затова се е постарала да го замъкне в града. Тя е вдовица, една от… всъщност няма защо да говоря за нея! Общо взето, това е цялата история. Както виждате, става дума за нещо съвсем обикновено. Всяка млада жена би се ядосала, когато я пренебрегнат… Но не бих искала да си помислите, че държа кой знае колко на господин Родни Бийтън.