Ърл Гарднър - Пери Мейсън - Случаят със заровения часовник

— Лежеше под боровите иглички от другата страна на скалата, близо до която според господин Реймънд е бил заровен онзи часовник.

— Няма защо да обсъждаме всичко това в момента — прекъсна ги веднага Джеймисън. — Въпросът е, че съществуват доказателства, които свързват този револвер със съпругата на Джак Хардисти.

— Така ли? — попита спокойно Мейсън. — И какви са тези доказателства?

Блейн кимна към Бийтън.

— Разбира се, че не бих могъл да се закълна в това, което казвам, господа — започна бързо той. — Не съм съвсем сигурен, че точно това е револверът, който тя държеше в ръката си, когато минах с колата покрай нея миналата вечер. Забелязах, че стоеше на главния път и държеше нещо. Първо си помислих, че е гаечен ключ, и реших, че може би има някакъв проблем с колата. И тъкмо се канех да я попитам дали има нужда от някаква помощ, когато тя протегна ръка и изхвърли този револвер — ако наистина е бил същият — в пропастта. Веднага си личеше, че е ужасно разстроена. Погледна към мен, докато преминавах с колата покрай нея, но по изражението ѝ не можеше да се направи заключение, че ме е разпознала. Съмнявам се дали ме е забелязала дори, макар че си свалих шапката и ѝ кимнах.

— По кое време беше това? — попита Мейсън.

— Някъде след шест и петнайсет вечерта, вече бе започнало да се стъмнява. Горе в планината не обръщаме особено внимание на точното време. Лично аз имам някакъв евтин часовник, но понякога се сещам да го навия, друг път изобщо забравям за това. А когато спре, обикновено го сверявам, като поглеждам разположението на слънцето. Затова не бих поел риска да определям някакъв точен час, за който после всеки адвокат би могъл да ме разпъне на кръст по време на кръстосания разпит.

Бийтън бе насочил очи към Мейсън и в тях в миг проблеснаха весели пламъчета.

— Не че искам да намекна нещо конкретно, господин Мейсън — почтително добави той.

— Не, разбира се, вярвам ви — устна се адвокатът. — Вие май ще се окажете труден свидетел за водещия кръстосан разпит.

— Госпожа Пейсън беше до мен в колата — продължи Бийтън. — Двамата отивахме заедно в Кенвейл. Вечеряхме, после гледахме едно представление. Тя би могла да ви каже с по-голяма сигурност колко точно е бил часът, макар че не забеляза как госпожа Хардисти хвърли револвера в пропастта.

— Значи смятате, че е било някъде след шест? — попита адвокатът.

— Сигурен съм, че е минавало шест и петнайсет, защото госпожа Пейсън слушаше никакво предаване по радиото, което започва от шест и продължава до шест и петнайсет. Накара ме да изчакам, докато то приключи, и едва тогава потеглихме… Така получих този важен ориентир за времето.

— Всичко това няма кой знае какво значение — намеси се заместник-шерифът. — Искам да разговарям с госпожа Хардисти. Блейн се държи така, сякаш вярва, че дъщеря му има някаква вина.

— Нищо подобно — възрази ядосано банкерът. — Просто се опитвам да се погрижа за здравето на дъщеря си.

— Не можете да отречете, че веднага сте вдигнали телефона и сте накарали Пери Мейсън да пристигне незабавно тук — изрече на висок глас заместник-шерифът, който също бе започнал да се ядосва. Да не мислите, че ми беше трудно да се досетя? Знам чудесно и какво би могло да означава това.

— Спокойно, господа — засмя се адвокатът, опитвайки се да ги помири. — Аз също съм от досетливите, но съвсем не съм сигурен, че съм наясно какво означава това.

— Означава, че Блейн се опитва да…

— Какво? — подкани го Мейсън, след като заместник-шерифът внезапно замълча.

— Нямам намерение да си създавам неприятности — заяви намръщено Джеймсън. — Аз съм просто местният заместник-шериф. Скоро ще пристигне някой от управлението… Бих предпочел вече да се бяха появили. Аз… А, ето ги най-накрая.

Вратата рязко се отвори. Двама мъже се насочиха право към групата, все едно, че бяха бойни кораби, забелязали вражеска цел в морето.

— Със сигурност ще искате да обясните ситуацията тук на господата — подхвърли Мейсън на заместник-шерифа. — Ще използвам това време, за да поговоря с моя клиент.

После хвана Блейн за ръката и го изтегли малко встрани.

— Кажете ми сега какво става, Блейн? — попита го тихо.

Банкерът заговори нервно, дори устните му трепереха.

— Револверът наистина е нейният, Мейсън — прошепна той. — Веднага го познах.

— И какво им казахте?

— Обясних им, че трябва да се консултирам с вас, преди да им обяснявам къде се намира дъщеря ми в момента… Направо е ужасно, Мейсън. Сега със сигурност ще открият, че Милисънт е изчезнала. Няма как повече да скриваме истината.