Ърл Гарднър - Пери Мейсън - Случаят със заровения часовник

— Не.

— В момента просто задавам въпрос — започна Джеймисън. — Но настоявам да получа ясен отговор, искам да ми кажете истината. Няма да имате възможност по-късно да променяте позицията си, Реймънд. Предупреждавам ви, че думите ви ще се смятат за окончателни. Не сте ли вие човекът, който се е качил в колата на Джак Хардисти, дал е газ, а след това е скочил и я е оставил да полети в пропастта.

— Категорично не.

— Защо Блейн ви помоли да останете в планинската къща?

— Искаше да има човек тук, който да наблюдава какво става.

— Защо ви бе необходимо това, господин Блейн? — попита заместник-шерифът.

— Може би бе проява на грижа и любезност от страна на господин Блейн — започна усмихнато Харли Реймънд, преди той да успее да отговори. — Вероятно е смятал, че няколко дни почивка на чист въздух в планинската къща ще се отразят добре на здравето ми. Опита се да го представи като предложение за работа, за да не се чувствам задължен към него.

Блейн като че искаше да каже нещо, но после очевидно промени решението си и само се усмихна.

— Ще ви помоля да ме извините — обади се след малко. — Бих искал, докато уточнявате подробностите с Харли, да поговоря насаме с господин Мейсън.

После кимна на адвоката и секретарката му и тримата заобиколиха голямата скала и се придвижиха напред по поляната, където разговорът им нямаше да се чуе.

— Не мога да ви опиша какво огромно облекчение изпитвах от присъствието ви, господин Мейсън — обяви Блейн. — Благодаря ви, че дойдохте.

— Дължите го на заровения часовник — обясни му адвокатът. — Вие какво по-точно знаете за него?

— Харли Реймънд ми спомена за часовника тази сутрин. А Адел потвърди, че наистина го е видяла. Бил е заровен точно на това място.

— И какво е станало? Да не би боровите иглички да са го изтръгнали? — подхвърли Мейсън.

— Възможно е Реймънд да е объркал точното място — призна Блейн.

— Добре, това може да почака. Кажете какво точно искате да направя и защо ме извикахте. Но карайте направо. Защото заместник-шерифът всеки момент може да се появи и да започне да задава въпроси.

— Джак Хардисти беше мой зет — женен за Милисънт — започна нервно банкерът, като редеше бързо думите, опитвайки се да даде възможно най-пълна представа на Мейсън за ситуацията. — Тя бе момиче, което искаше да си има професия — подготвяше се да работи като медицинска сестра. Умна е — от хората, чийто интелект веднага си личи… После се появи Джак Хардисти и животът ѝ пое в съвсем друга посока — любов, страсти, емоции. Той успя да ѝ завърти главата и се ожени за нея. Бях принуден да му дам работа в банката в Роксбъри, а той взе, че разби сърцето на Милисънт, започна да се влачи с някаква шапкарка… сметката му бе с десет хиляди долара на червено, открих това и го предупредих да върне парите… Но преди да успея да направя каквото и да било, той взел няколко куфара и отмъкнал всички налични пари от банката, близо деветдесет хиляди. Позвъни ми и ми обясни, че ако оправя липсващите десет хиляди, щял да върне останалите. Ако не го направя, в банката няма да има и пукната пара, когато отвори тази сутрин.

— И какво направихте вие? — попита адвокатът.

— Какво бих могъл да направя? — отвърна объркано банкерът. — Просто не знаех как да му отговоря.

— Ами облигационната компания?

— Точно в това е въпросът. Облигационната компания се отнасяше с подозрение към него. Според тях в миналото му имало нещо, което не им харесвало. Тогава имах чувството, че твърде много се формализират — казах им да му предоставят облигациите, а аз ще гарантирам, че няма да изгубят нито цент от това. Подписах и специален документ… Какъв глупак бях само — и ето докъде стигнах.

— Ясно. Продължавайте.

— Другата ми дъщеря, Адел, дошла тук с Харли Реймънд вчера следобед. Точно преди да си тръгнат, се появил Хардисти. В началото не ги забелязал. Реймънд твърди, че Хардисти е имал лопата в колата си… Тръгнали си към Кенвейл и срещнали Милисънт по пътя. Попитала ги дали не са виждали Джак горе.

Адел дори не се замислила върху това, докато Милисънт не продължила към планинската къща. Едва тогава изведнъж я обзел страх. Казала на Реймънд, че има някакъв друг ангажимент, закарала го до хотела му и побързала да се върне в планинската къща.

— След Милисънт ли — осведоми се адвокатът.

Блейн кимна мълчаливо.

— И открила ли я е?

— Да.

— Тук в къщата ли?

— Не, долу при главния път.

— И какво е правела там?