Ърл Гарднър - Пери Мейсън - Случаят със заровения часовник

— Ехо-о-о-о! Има ли някого?

Ехото повтори думите му и отново настъпи тишина.

Харли веднага се насочи към предната врата, но не я отвори.

— Кой е? — попита високо.

— Стана катастрофа наблизо.

— Къде?

— Долу на пътя.

— Ранен ли сте?

— Не, но имам нужда от помощ.

Харли бързо отвори вратата.

Човекът пред него бе двайсет и седем-двайсет и осем годишен. Макар че се усмихваше, очите му гледаха сериозно. Черната къдрава коса бе сресана назад и почти скрита под шапката с широка периферия. Макар и нисък на ръст — сигурно не повече от метър и шейсет — и доста слаб, той бе човек със самочувствие, а при движенията му се очертаваше едно доста добре оформено мускулесто тяло.

— Не знаех, че някой живее тук — каза.

— Отдавна не съм идвал — призна Харли и побърза да отбележи: — Но вие май добре познавате околността.

— Ами аз съм вашият съсед — ако може така да се каже. Къщата ми е на около осемстотин метра надолу по пътя.

Харли му протегна ръка и се представи.

— А аз съм Бъртън Стрейг — каза непознатият. — Писател съм. Двамата със сестра ми наехме къщата на Бригнам.

— Мисля, че си спомням къде се намира — засмя се Харли. — Защо не влезете?

— Благодаря, но всъщност ми трябва помощ. Една кола е излетяла в пропастта край пътя. Тъкмо бях тръгнал да видя дали Род Бийтън няма да се съгласи да ни помогне, когато забелязах светлината тук и се почудих кой ли може да е пристигнал. В тази къща от месеци не се е мяркал човек… Май собственик е някой си Винсънт Блейн, нали?

— Да… Кой е другият човек, за когото споменахте?

— Родни Бийтън — художник натуралист и запален фотограф. Благодарение на него попаднахме тук. Двама се запознахме чрез кореспонденция. Той беше купил преди известно време една от къщите в околността… Ще се съгласите ли да дойдете и да ми помогнете да измъкна онази кола?

— Далече ли е? — попита Харли и побърза да обясни: — Тъкмо се възстановявам след раняване.

Мъжът веднага погледна към него с подчертано уважение.

— Били сте в армията?

— Да.

— Господи, как исках и аз да отида, но не съм съвсем здрав. Не е нищо особено, стига да се пазя, но… на човек не му е приятно да стои настрана, когато се води война… Инцидентът с колата е станал на около четиристотин метра надолу по пътя. Може би ще е по-добре да не идвате, щом не сте се възстановили напълно. И без това навън е доста хладно.

— На четиристотин метра ли? — попита Харли. — Та това е точно под къщата…

— Да, там, където отклонението за насам излиза на главния път. Човекът явно е карал доста бързо и е пропуснал завоя. Синя кола, от големите. Не ми се вярва да има никой в колата, но най-добре е да проверим, за да сме сигурни. Ще трябва да извикаме помощ за вдигането на колата. Точно затова исках…

— Ще дойда — прекъсна го Харли, опитвайки се да не издава тревогата си, след като си даде сметка, че описанието съвпада с това на автомобила, който караше Джак Хардисти. — Значи не смятате, че шофьорът е в колата?

— Доста се съмнявам — отвърна Стрейг. — Сестра ми остана при колата, така че ако шофьорът е останал вътре, веднага ще го успокои, че помощта е на път. Можете да тръгнете ако искате, а аз ще изтичам до къщата на Бийтън и двамата ще дойдем до половин час.

— Добре — съгласи се Харли. — Тръгвам, само да си взема палтото и да погледна огъня.

После се запъти към кухнята и затвори добре вратичката на печката. След това се върна в предната стая, изключи газовия фенер, облече си дебелото палто и внимателно заключи предната врата. Провери фенерчето, което беше пъхнал в джоба си, и пое надолу по пътя.

Почувства силния студ веднага щом излезе от поляната. От време на време използвате фенерчето, за да се ориентира. Почти не усети кога стигна до отклонението от главния път… Ако е станала катастрофа, колата би трябвало да е точно там, в пропастта… Голям син автомобил. Такава беше и колата на Джак Хардисти.

Реймънд светна с фенерчето, като насочи лъча надолу по пътя, търсейки следи. Без никакво затруднение откри мястото, където е минала колата. Следите бяха доста добре очертани и можеха да се открият, ако ги търси човек, макар че не ги бе забелязал, когато с господин Блейн пътуваха към къщата… Всъщност беше обещал да не напуска къщата. Но ако все пак се окажеше, че става дума за автомобила на Джак Хардисти, то тогава…

— Ехо-о-о — извика женски глас откъм долната страна на пътя.

— Здравейте — обади се Харли. — Вие сте госпожица Стрейг, нали?