Ърл Гарднър: Пери Мейсън: Случаят със заровения часовник

— Защото… двамата си имат и лични проблеми. Но да не говорим за Джак… Къде смяташ да се настаниш, Харли?

— На хотел.

Адел натисна силно газта. След бавното пъплене на колата до този момент новата скорост изглеждаше страхотна, макар че апаратът отчитаща едва осемдесет километра в час.

— Спомних си за един ангажимент — засмя се малко виновно тя. — Май ще закъснея… Това е проблемът с теб, Харли: заради теб започвам да забравям разни неща. А ето, че слънцето почти залязва.

Харли Реймънд се изкъпа, изтегна се на леглото и почти веднага потъна изтощен в летаргия. Речта му в клуба и пътуването до планинската къща изискваха немалко усилия. Длъжен бе да си даде сметка, че силите му в момента бяха доста ограничени. Явно раната е била по-сериозна, отколкото предполагаше.

Телефонът рязко иззвъня и бързината, с която скочи, го накара да се замисли за нервността, която го бе обзела. Запали лампите и вдигна слушалката.

Операторката го осведоми, че някакъв господин, представил се за Винсънт П. Блейн, го очаква във фоайето.

— Блейн ли? — повтори учудено той. — Кажете му… Кажете му, че се обличам. Най-много след десетина минути ще сляза при него. Ако бърза, би могъл да се качи в стаята ми.

Харли постави слушалката на вилката, сложи си риза и панталон и тъкмо си обуваше обувките, когато чу почукването на Блейн на вратата.

Не беше виждал бащата на Адел от малко повече от година и бе шокиран от промяната, настъпила с този човек. Изглеждаше остарял и доста разтревожен. Обаче беше запазил изтънчените си маниери — както и този негов подчертан интерес към околните, който не беше нито пренебрежителен, нито натрапчив, а подсказваше неговата изисканост и достойнство.

Харли веднага разбра, че Блейн идва по важна работа, това си личеше по напрегнатото му изражение. Независимо от това гостът не пристъпи веднага към проблема: извини се за неочакваната си поява и разпита внимателно за здравето на Харли.

— Съжалявам, ако съм ви събудил… — започна накрая Блейн.

— Всичко е наред — прекъсна го домакинът, опитвайки се да улесни нещата. — Напоследък съм станал голям мързеливец. Мога ли да направя нещо за вас, господин Блейн?

Прочете благодарност в приятните сиви очи на госта, скрити под гъстите вежди.

— Много мило от ваша страна да ми направите това предложение, Харли… Всъщност съм доста разтревожен за Адел.

— Защо?

— Срещнахте ли се с нея днес следобед?

— Да. Ходихме до планинската къща.

— И кога се върнахте?

Харли погледна часовника си.

— Ами от час и половина или най-много от два съм в хотела.

— Тя не се прибра у дома. Чаках я.

— Спомена, че имала среща, за която била забравила — опита се да го успокои Харли. — Дори доста бързаше, за да ме остави тук… Защо не седнете, господин Блейн?

— Съзнавам, че ви създавам големи неприятности — започна да се извинява гостът. — Не трябваше да ви безпокоя. Аз…

— Тъкмо си мислех за слънчевата поляна пред къщата ви — засмя се младежът. — Може би за пръв път се почувствах така спокоен и отпуснат.

Блейн кимна разсеяно, но явно съзнанието му беше заето с нещо друго. После неочаквано погледна към Харли и го попита:

— Искате ли да останете там няколко дни?

— В къщата ли?

— Да.

— Това няма ли да ви създаде известни неудобства?

— Абсолютно никакви.

— Разбрах, че ще имате среща…

— Предпочитам тя да се състои у дома. Ще се радвам, ако отидете там, Харли. Ще се наложи да си готвите сам, но…

Харли се засмя, когато забеляза колебанието му.

— Ако наистина говорите сериозно, тогава ще ви кажа, че много бих искал.

— Имаше ли някой там днес следобед? — попита Блейн, като се стремеше да не изглежда особено заинтересуван.

— Да, Джак Хардисти пристигна, преди да си тръгнем.

Гостът поглади късо подстриганите си сиви мустаци.

— Да сте забелязали нещо странно у него? — попита рязко след това.

— Стори ми се, че се държеше както обикновено — отвърна Харли.

— Да, да, знам. Прилича на фишек, който се опитва да се представи за оръжие — засмя се гостът. — Бих искал да направите нещо за мен. Ще ви платя добре, а по-късно можем да поговорим и за нещо постоянно. Ще ми се да отидете в планинската къща още тази вечер. Наблюдавайте дали няма да се случи нещо необичайно.

Харли не отговори веднага.

— Можете да сте сигурен, че каквато и компенсация да… — започна Блейн, забелязвайки колебанието му.

— Не става дума за това — прекъсна го младият човек. — Просто не разбирам какво точно трябва да правя.