Ърл Гарднър - Пери Мейсън - Случаят със заровения часовник

— Ще ви доверя една тайна — каза Блейн. — Адел не я знае. Нито Милисънт… Джак Хардисти дължеше десет хиляди долара на банка „Роксбъри“. Адел сигурно вече ви е споменала за това. А ето и онова, което все още не е разбрала. Джак се надяваше, че ще покрия взетата от него сума и ще се опитам да не раздухвам случая. Нарочно го заблудих. Казах му, че никога не бих… Да върви по дяволите това дребно нищожество! Не го смятам за член на семейството си. Знам, че един подобен скандал ще нарани силно Милисънт, но по-добре всичко веднага да се разбере и да се свърши с това веднъж завинаги. Той е просто един малък лукав авантюрист, който се натресе в семейството ни, като успя да завърти главата на Милисънт. Местните момчета се отнасяха така добре с нея. Но нямаше никакъв опит с типове, които обикновено наричаме търсачи на щастие… Не ми даваше сърце да ѝ го кажа. Никой не го направи… Просто бе невъзможно да ѝ обясни човек. Все пак съществуваше и вероятност наистина да се е влюбил в нея. Поне той твърдеше, че е така. И тя му вярваше. Искаше ѝ се той да… всъщност това едва ли ви интересува.

Харли се опита да каже нещо, но Блейн вдигна ръка, за да го спре.

— Ето какво стана в края на краищата. Обясних на Джак, че нямам намерение да му помагам. Да се оправя сам с тази каша… И знаете ли какво направи?

Харли поклати глава.

— Ето какво се получава, след като не се погрижих да бъде хвърлен в затвора като всеки друг престъпник. Отмъкнал е всичките налични средства в банката — около деветдесет хиляди долара. После ми се обади по телефона и ми съобщи за деянието си. Обясни ми, че ако съм готов да покрия липсващите десет хиляди, ще ми върне останалите. Твърдеше, че ако искам да го тикна в затвора, тогава е по-добре да направи нещо, за което наистина ще си заслужава да бъде съден. Така поне щяла да му остане известна сума, с която да разполага, след като излезе… Ето какъв боклук е.

Ако е ходил в планинската къща, не е изключено да е търсил там подходящо място, където би могъл да скрие откраднатото. Ако е заровил парите горе, може би ще успеем да ги намерим. Съгласен ли сте да отидете и да…

Харли Реймънд отвори гардероба и взе палтото си.

— Готов съм веднага да тръгна, господин Блейн.

— Но вие не сте вечеряли. Слезте долу в ресторанта и си поръчайте нещо. Не бързайте. На мен ми трябва поне час — час и половина, за да се подготвя. Лично ще ви закарам до планинската къща. Така че спокойно… Ще бъде най-удобно, ако ме изчакате във фоайето, така че веднага да се качите в колата, когато мина да ви взема… Дълбоко съм ви благодарен, момчето ми. Като знам, че сте в къщата, ще се чувствам много по-спокоен.

Къщата изглеждаше съвсем пуста и самотна през нощта. Невероятната тишина на верандата караше човек да усеща ритмично пулсиране в ушите си. Ярките звезди като че блестяха в клоните на дърветата. Харли имаше чувството, че би могъл да застане на верандата с револвер и да ги отстреля все едно че бяха украшения по коледно дърво.

Беше станало доста студено, с онзи типичен за високите части на планината студ, който сякаш проникваше дълбоко в тялото.

Господин Блейн си бе тръгнал веднага, а Харли сложи дърва в печката и я запали. Сухите чамови трески бързо се разгоряха. Едва когато усети топлината, той си даде сметка колко му е било студено до този момент и дори започна да трепери. Взе няколко одеяла от шкафа в предната стая и си постла на походното легло, което от пролетта беше изнесено на верандата пред къщата. Смяташе да спи там.

Беше се върнал за малко при огъня, когато чу скърцане на дъските по пода отвън. Заслуша се и вече бе напълно сигурен, че чува тихи стъпки.

Промъкна се бързо в кухнята и затвори междинната врата, за да не се вижда светлината, после отиде до прозореца и погледна навън.

На верандата имаше човек, придвижваше се с котешка ловкост, опитвайки се да надникне през страничния прозорец, без да го забележат.

Харли се помъчи да го разпознае. Затвори очи за няколко секунди, като се опита по този начин да се приспособи към тъмнината. Когато ги отвори, отново забеляза човек, който надничаше през страничния прозорец. Явно бе открил някаква малка пропука между завесите, защото забеляза светла лента върху лицето му — тя бе съвсем тънка, все едно, че бе поставил светещ молив на това място.

Харли вече бе готов да излезе и да провери какво иска натрапникът, когато го забеляза колко внимателно се придвижи към предната част на къщата.