Джо Абъркромби - Полукрал. Първа част от трилогията Разбито море

– Мен предаде с лекота. – Ярви си спомни как кръвта на Киймдал пръсна в лицето му. – Повярвай ми. Беше момент, който няма да забравя лесно.

Тя оголи зъби и постави треперещ от ярост юмрук на масата:

– Ще се погрижа да бъде удавен в тресавището. Но за да победя Одем, имам нужда от армия.

Ярви прокара език по устните си:

– Аз имам такава на път за насам.

– Нима загубих син, а си върнах магьосник? Откъде?

– Ванстерланд – отвърна Нищо.

Майка му посрещна вестта с каменно изражение на лицето.

– Разбирам – каза след известно мълчание и извърна леден поглед към сестра Ауд, която се усмихна половинчато, покашля се и сведе поглед към пода. Малцина бяха онези, които можеха да си позволят да гледат другаде в присъствието на майката на Ярви. – Сключил си съюз с Гром-гил-Горм? Човекът, който уби баща ти и те продаде в робство?

– Не той уби баща ми. Убеден съм в това. – Не напълно, помисли си Ярви, но да кажем три четвърти. – Одем уби съпруга ти и сина ти, собствените си брат и племенник. А и в момента трябва да сграбчим за съюзник, когото ветровете изберат да довеят на пътя ни.

– Каква е цената на Горм?

Ярви прокара език из пресъхналата си уста. Трябваше да се досети, че Златната кралица няма да пропусне тази подробност от сделката.

– Да коленича пред него като негов васал.

От ъгъла на стаята Нищо изръмжа сърдито.

Очите на майка му трепнаха:

– Кралят им коленичи пред най-върлия им враг? Какво ще си кажат хората ни за тази сделка с дявола?

– Стига Одем да свърши на бунището, да мислят каквото си искат. По-добре крал на колене, отколкото просяк с високо вдигната глава. Пък и после винаги мога да се изправя отново.

Крайчетата на устните й се повдигнаха в загадъчна усмивка:

– Ти си много повече мой син, отколкото син на баща си.

– И се гордея с това.

– При все това. Нима ще отвържеш ръцете на този дивак в Торлби? Нима ще превърнеш града ни в касапница?

– Ролята му е просто да послужи за примамка на отбраната на града – отвърна Ярви. – Да ги примами към стените, за да остане крепостта леко охранявана. Тогава ние ще влезем през тайните проходи, ще затворим зад тях Пищящата порта и ще нападнем Одем, когато най-малко очаква. Можеш ли да намериш достатъчно добри хора за това?

– Вероятно. Така мисля. Но чичо ти не е глупак. Ами ако не падне в капана ти? Ами ако остави воините в крепостта и зачака първата стъпка на Горм?

– И да се покаже като страхливец? С Трошача на мечове на прага си, предизвикващ го открито на битка? – Ярви се приведе напред и погледна майка си право в очите. – Бил съм на неговото място и знам как мисли. Одем е отскоро на Черния трон. Няма велики победи, възхвалявани в песните. Има само спомените за баща ми и легендите за чичо Удил, с които да се мери. – Ярви се усмихна, знаеше какво е да стоиш в сянката на по-доб­рия брат. – Одем няма да пропусне такава златна възможност да направи онова, което братята му никога не успяха. Да срази Гром-гил-Горм и да се докаже като велик пълководец.

Устните на майка му се разтеглиха в усмивка и той се замисли дали някога я беше виждал да го гледа с възхищение.

– Брат ти може и да получи от боговете всичките пръс­ти на ръцете си, но за теб те запазиха целия ра­зум и находчивост. Станал си много хитър и прозорлив, Ярви.

Явно съпричастието, използвано намясто, е смъртоносно оръжие.

– Годините обучение за пастор не са били пропилени. Независимо от това малко помощ от някого, на когото Одем има доверие, ще повиши шансовете ни. Може да поговорим с майка Гундринг...

– Не. Тя е пасторът на Одем.

– Тя е моят пастор.

Майка му поклати глава:

– В най-добрия случай лоялността й ще е раздвоена. Кой знае къде ще види всеобщото благо? Имаме достатъчно други неща, които може да се объркат.

– Но и отплатата е голяма. Високите залози означават големи рискове.

– Самата истина. – Тя стана, оправи полите си и го погледна учудено. – Кога любимият ми син стана комарджия?

– Когато чичо му го хвърли в морето и открадна престола му.

– Той те подцени, Ярви. Аз също. Но сега се радвам да се поуча от грешката си. – Усмивката й изчезна. – А той ще плати за своята с кръв – добави с леден тон. – Изпрати птица на Гром-гил-Горм, малка сестро. Кажи му, че трепетно очакваме пристигането му.

Сестра Ауд се поклони ниско:

– Разбира се, кралице моя, но... направя ли това, няма връщане назад.

– Питай господарката си – подсмихна се горчиво майката на Ярви. – Аз не съм човек, който се отмята от думата си. – Пресегна се през масата и постави силна длан върху сакатата ръка на Ярви. – Синът ми също.