Джо Абъркромби - Полукрал. Първа част от трилогията Разбито море

Мълча по време на бягството от кораба, дългия преход през ледовете и битката на живот и смърт в елфическата руина. Като се замисли над разказа си, Ярви си каза, че от него би излязла чудесна песен, дано само доживееше да я чуе с мелодия.

„В добрите песни не всички герои оцеляват, няма как.“

Когато стигна до смъртта на Анкран, а после на Шадикшарам, си спомни за червения нож в ръката си, за това как пъшка и хърка, докато я ръгаше в гърба, и гърлото му се сви, той стисна очи и трябваше да спре.

„Човек има нужда от две ръце, за да се бие с някого. Но само от една, за да го наръга в гръб.“

Тогава усети ръката на майка си върху своята.

– Гордея се с теб – каза тя. – Баща ти също щеше да се гордее. Сега е важно само това, че се върна при мен.

– Благодарение на тези четиримата.

Ярви преглътна тежко.

Майка му ги огледа един по един:

– Приемете благодарностите ми.

– За нищо – изръмжа Нищо, все така забол поглед в пода, със скрито в чорлави кичури коса лице.

– За мен е чест – отвърна Джоуд и кимна почтително.

– Нямаше да се справим без него – смотолеви Рълф.

– Беше ми като таралеж в гащите през целия път – каза Сюмаел. – Ако можех да избирам отново, щях да го оставя в морето.

– А откъде тогава щеше да намериш кораб да те върне у дома? – усмихна й се широко Ярви.

– О, щях да измисля нещо друго – отвърна на усмивката му тя.

Майката на Ярви не се присъедини към усмивките им. Тя проследи много внимателно погледите, които двамата си размениха, после присви подозрително очи.

– Какъв ти е синът ми, момиче?

Сюмаел замига смутено и мургавите й бузи поруменяха.

– Аз, ъъъ...

Ярви никога досега не я беше виждал толкова смутена.

– Приятел ми е – побърза да отговори той. – Рискува живота си, за да спаси моя. Другар по гребло. – Замисли се за момент. – Семейство.

– Така, значи? – Майка му продължаваше да се взира изпитателно в Сюмаел, която в този момент старателно изучаваше пода. – В такъв случай е и мое семейство.

В интерес на истината Ярви не беше сигурен нито каква му е на него Сюмаел, нито той на нея, но не гореше от нетърпение да се впуска в разискване по въпроса пред майка си.

– Нещата са се променили тук – каза и кимна към прозореца, откъдето призивите на проповедника от храма на Единствен бог долитаха приглушени.

– Нещата тук лежат в руини. – Майка му извърна отново поглед към него и Ярви видя в него гняв, какъвто не беше виждал преди. – Тъкмо бях свалила черните дрехи след смъртта ти и пристигна орел от баба Вексен. Покана за сватбата на върховния крал в Скекенхаус.

– Отиде ли?

– Хм – изсумтя тя. – Не бях, не съм и никога няма да бъда склонна да присъствам на тази сватба.

– Защо?

– Защото баба Вексен отправи поканата до мен не като гост, а като булка, Ярви.

– Ооо – Ярви се облещи от изненада.

– Точно така. Ооо. Мислят си, че могат да ме оковат за веригата с ключа на онази съсухрена древна останка, за да им преда злато от слама. А междувременно онази змия, чичо ти, и онзи червей, дъщеря му, се изпречват на пътя ми при всяка крачка, зарекли са се да унищожат всичко, което съм изградила тук.

– Изриун? – промърмори пресипнало Ярви.

Тъкмо щеше да добави „годеницата ми“, но един бегъл поглед към Сюмаел му подсказа, че е по-добре да спре дотук.

– Знам името й – изръмжа майка му. – Предпочитам да не го изричам. Разрушиха съюзи, градени от мен с години, за миг обърнаха спечелени с труд и мъка приятели във врагове, заприщят стоките на чуждоземни търгов­ци и ги прокуждат от пазара. Ако целта им е да съсипят Гетланд, справят се великолепно. Дадоха монетния ми двор за храм на фалшивия бог на върховния крал, видя ли това?

– Досетих се...

– Един бог над всички останали, точно както един крал е над всички останали. – Тя избухна в дрезгав горчив смях, който накара Ярви да подскочи. – Боря се с тях, но губя позиции. Те не познават като мен бойното поле, но имат Черния трон. У тях е ключът от хазната. Боря се с тях всеки ден, с всяко оръжие и стратегия...

– Освен меч – изръмжа Нищо, без да вдига очи от пода.

Майката на Ярви извърна към него остър поглед:

– Това ще е следващата ми крачка. Но Одем не рискува със сигурността си и има всичките воини на Гетланд зад гърба си. А аз имам не повече от две дузини мъже на служба в домакинството ми. Разбира се, Хюрик...

– Не – прекъсна я Ярви. – Хюрик е човек на Одем. Опита се да ме убие.

– Хюрик е мой избран щит – ококори невярващо очи тя. – Никога не би ме предал...