Джо Абъркромби: Червена страна

част шеста от поредиацата "Първия закон"

- Злато. - Уист изрече думата, сякаш беше неразгадаема загадка. -Направо побърква хората.

Шай кимна:

- Онези, които бездруго не са побъркани.

Двамата стояха пред странноприемницата на Стъпфер „Мръвки“. Името вероятно би подхождало повече на публичен дом, но всъщност принадлежеше на най-лошото място за хранене в петдесет мили околовръст - независимо от доста свирепата конкуренция. Шай седеше върху чувалите, натрупани във фургона, а Уист се беше облегнал на оградата, откъдето сякаш никога не помръдваше, все едно беше прикован за нея от здрава треска, забила се в задника му. Гледаха тълпата.

- Дойдох насам, за да се отърва от хората - каза Уист.

- А виж какво стана - кимна Шай.

Миналото лято човек можеше да прекара цял ден в града, без да зърне две непознати лица накуп. Някои дни можеше да не зърне кои да е две лица. Но няколко месеца могат да променят много. Няколко месеца и намерено злато. Сега Скуеърдийл се пръскаше по оръфаните си шевове от предприемчиви заселници, понесли се в нескончаем поток по посока запад и бленувано богатство. Едни напираха с колкото скорост им позволяваше тълпата, други се спираха да дадат своя принос в търговията и какофонията, обхванали улицата, огласена от тропота на колелата на фургоните, пръхтенето и цвиленето на мулета и коне, квиченето и мученето на всякакъв добитък. Мъже, жени и деца от всички раси и прослойки на обществото на свой ред квичаха и мучаха на безброй езици. Вероятно биха представлявали доста колоритен спектакъл за окото, ако не беше прахолякът, който удавяше всякакъв колорит и придаваше на всичко наоколо различна тоналност на сивото и кафявото.

Уист изсърба мощна глътка от бутилката:

- Голямо разнообразие, а?

- И до един са се наточили да получат от нищо нещо - кимна отново Шай.

Гледаше ги, обезумели от надежда. Или алчност, зависи от това докъде стига вярата на човек в човечността, а тази на Шай не пращеше от сила. До един опиянени от перспективата да открият прекия път, да нагазят в някой студен поток, там, насред нищото, и да започнат да гребат с пълни шепи нов живот. А еднообразието и сивотата на предишния да оставят захвърлени на брега като стара изсъхнала кожа на влечуго.

- Не се ли изкушаваш и ти да тръгнеш? - попита Уист.

Шай притисна език в предните си зъби и изцърка плюнка през процепа помежду им.

- Не и аз - отвърна.

Ако някак успееха да прекосят Далечна страна живи и здрави, най-вероятно ги чакаше цяла зима клечане в леденостудена вода и вадене на нищо повече от тиня. Но дори и съдбата да се усмихнеше на нечия лопата, какво толкова? Да не би богатите да нямат и те проблеми?

Навремето Шай също си мислеше, че можеш да изкараш от нищо нещо. Отърси се от старата кожа и тръгна с усмивка на уста. Оказа се обаче, че понякога прекият път не води точно докъдето си очаквал, на всичкото отгоре върви през кървави земи.

- Само слухът за злато стига да ги побърка. - Уист отпи нова глътка и буцата на кльощавия му врат подскочи. Загледа се в двама новоизлюпени предприемачи, които се боричкаха за последната кирка на една сергия, докато собственикът й правеше напразни опити да ги укроти. - Представи си само на какво ще са способни копелетата, ако някак успеят да сложат ръка на буца самородно злато.

На Шай не й трябваше да си представя. Беше го виждала с очите си и не смяташе тези си спомени за едни от най-приятните.

- Малко им трябва на мъжете, за да започнат да се държат като животни.

- На жените също - отвърна Уист.

Шай го изгледа сърдито:

- Защо гледаш мен?

- Ти си първата, която ми идва на ум.

- Не мисля, че ми допада много да съм толкова близо до физиономията ти.

Уист се разсмя и оголи два реда четвъртити като надгробни камъни зъби. Подаде й бутилката.

- Защо не си вземеш мъж, Шай?

- Май не си падам много по мъжете.

- Не си падаш много по никого, мисля аз.

- Тяхна вина, те първи започнаха.

- Какво, всички хора до един ли?

- Достатъчно много.

Шай избърса добре гърлото на бутилката и отпи мъничко. Постара се да е само сръбване. Знаеше колко й се удаваше да направи от сръбване-то глътка, от глътката - бутилка, и от бутилката - разходка с единия крак в потока, цялата вмирисана на пикня. Сега на нея разчитаха хора, достатъчно други бе разочаровала навремето, повече не.