Джо Абъркромби: Червена страна

Боричкащите се най-после бяха разтървани и сега съскаха обиди един на друг в лицето, всеки на своя език, достатъчно неразбираем за другия, за да долови подробностите, но достатъчно ясен, че да схване общия смисъл. От кирката нямаше следа, най-вероятно беше задигната в бъркотията от някой по-хитър покорител на дивата пустош.

- Златото - промърмори замислен Уист - направо побърква човека. Обаче реши ли земята да се отвори, за да ми даде от благата си, не бих отказал някое парче.

Шай се замисли за фермата, за всичката работа за вършене и за времето, което все не й достигаше, за да я свърши, и потърка с напукани палци нащърбените нокти на пръстите си. За момент, само за миг, мисълта за един поход през хълмовете не й се стори чак толкова лоша идея. Ами ако наистина имаше злато? Пръснато в изобилие по дъното на някой поток, очакващо с нетърпение целувката на тръпнещите й пръсти? Шай Са-ут, най-голямата късметлийка в Близка страна...

- Не - тя пропъди мисълта като нахална муха. Големите надежди бяха лукс, който не можеше да си позволи. - Земята не дава нищо даром. Точно като всички нас, скъперниците. От опит го знам.

- Имаш много, а?

-Ъ?

- Опит.

Тя му намигна, докато му подаваше бутилката:

- И представа си нямаш, старче. - Със сигурност много повече от повечето авантюристи, помисли си Шай. Поклати глава при вида на поредната група, прииждаща по улицата - големци от Съюза, ако можеше да се съди по вида им, облечени по-скоро като за пикник, отколкото като за поход през няколкостотин мили дива пустош. Хора, неоценяващи добрия живот, който бяха оставили зад себе си, изведнъж решили, че имат някакъв шанс да заграбят нещо повече. Замисли се колко ли скоро ще ги види отново да куцат обратно по същия този път, пребити и разорени. Ако въобще стигнеха живи дотук.

- Къде е Гъли? - попита Уист.

- Остана във фермата да гледа сестра ми и брат ми.

- Отдавна не съм го виждал.

- Отдавна не е идвал насам. Боли го, като язди, така казва.

- Остарява. Всички остаряваме. Като го видиш, кажи му, че ми липсва.

- Ако беше тук, щеше да пресуши бутилката ти на един дъх, а ти щеше да го проклинаш.

- Така си е - въздъхна Уист. - Така е с нещата, които му липсват на човек.

Лам се зададе от другата страна на улицата и се запровира през върволицата от хора. При все това, че вървеше прегърбен, увесил рамене повече от обикновено, чорлавата му посивяла коса стърчеше над главите на всички.

- Колко получи? - попита Шай и скочи от фургона.

Лам замижа, досещаше се какво го чака.

- Двайсет и седем? - Боботещият му глас се извиси, сякаш не отговаряше, а питаше: „Колко зле оплесках нещата този път?“.

Шай поклати глава, а издутата й буза от притиснатия в нея език му даде да разбере, че се беше справил горе-долу много зле.

- Ама и ти си един страхливец, Лам. - Тя плесна един от чувалите и от него се вдигна облак прах. - Не съм драпала два дни дотук, за да раздавам зърното безплатно.

Той примижа отново и дълбоките бръчки и старите белези над посивялата му брада се очертаха още повече:

- Не ме бива в пазаренето, Шай, знаеш.

- Я ми припомни тогава в какво те бива. - Шай заобиколи няколкото облещени блеещи кози и се отправи с бърза крачка към Борсата на Клей. - Освен в мъкненето на чували? - подхвърли през рамо тя и се запровира напред през върволицата от хора.

- Е, все е нещо, нали?

Магазинът беше по-оживен и от улицата и миришеше на прясно нарязано дърво, подправки и натъпкани едно до друго отрудени човешки тела. Шай се промуши между един чиновник и един от черен по-черен южняк, който се опитваше всячески да се разбере с него на език, който тя не беше и чувала преди. Шмугна се покрай висящо от гредите на тавана корито за пране, разлюляно от нечий невнимателен лакът, после покрай един начумерен дух с оплетена на масури червена коса и пръчки, втък-нати в тях, все още с листата. Целият този народ, втурнал се на запад, означаваше едно - възможност да се изкарат пари, и проклет да е онзи търговец, който се изпречеше между Шай и нейния дял от печалбата.

- Клей? - изрева тя с цяло гърло. Така де, от шепот не печелеше нищо. - Клей!

Търговецът, сварен насред тегленето на брашно във високите колко-то човешки ръст везни, вдигна глава и я изгледа изпод вежди.

- Шай Саут в Скуеърдийл. Ще да ми е на късмет.

- Напълно си прав. Цял тумба баламурници са се изсипали в магазина ти и чакат да им одереш кожите ! - тя повиши глас и това накара няколко глави да се извърнат, а едрите длани на търговеца да се свият в юмруци на хълбоците му.