Джо Абъркромби: Червена страна

- Изкупуват земя от хората, така ли?

- Абе, протягат едната ръка с парите, ама в другата държат острие. Те винаги така правят. Не е зле да се замислим ние какво ще правим, ако дойдат в Скуеърдийл. Трябва да се държим един за друг, тези от нас, дето са тук отдавна.

- Не се интересувам от политика. - Шай по принцип не се интересуваше от каквото и да е, ако може да й докара неприятности.

- Повечето от нас също - каза Клей, - но понякога политиката се интересува от нас без значение харесва ли ни, или не. Съюзът идва и води със себе си закони.

- Законите не ме притесняват много - излъга Шай.

- Така да е. Но след тях, като каруцата след магарето, идват данъците.

- Не бих казала, че съм им голяма привърженичка.

- Нали, чист обир, само че по-така. Аз лично предпочитам да ме обере разбойник с маска на лицето и нож в ръка вместо някакъв безсърдечен писар с хартия и писалка.

- Абе, не знам аз. - Никой от онези, които Шай беше обирала, не изглеждаше очарован от преживяването. Тя изсипа обратно монетите в кесията и стегна връвта.

- Как е бройката? - попита Клей. - Нещо да липсва?

- Този път не. Но аз ще си броя всеки път.

- Друго не съм и очаквал - усмихна се търговецът.

Шай купи няколко неща, които щяха да са от полза - сол, оцет, малко захар, че така и така, беше в града, парче сушено телешко и половин торба пирони. Последното предизвика очакваната шега от страна на Клей, че тя самата е една торба кокали и пирони, което предизвика също така очакваната шега от нейна страна, че пироните й трябват, за да закове топките му за единия крак, а това от своя страна - до очаквания коментар от Лам, че топките на Клей са толкова малки, че не можеш да ги заковеш с пирон. Обичайната размяна на остроумия.

Почти се изкуши да купи нова риза за Пит, добра цена или не, все не можеше да си го позволят, но за късмет, Лам я спря и вместо това тя купи конци и игли, за да ушие нова риза за Пит от една от старите на Лам. Всъщност какъвто беше кльощав, от една риза на Лам можеше да му ушие пет. Иглите бяха някакъв нов вид, обясни Клей, правени от машина в Адуа - по хиляда наведнъж. Шай се усмихна при мисълта как Гъли щеше да клати побелялата си глава, повтаряйки „Машина за игли, какво още ще измислят там“, а Роу ще ги премята из пръсти, чудейки се как ли точно ги прави машината.

Спря пред рафтовете с алкохол и облиза устни при вида на проблясващия в сумрака кехлибар, но се насили и отмина - по-трудно пазарене от това с Клей. С това пазаруването приключи.

- Повече да не ти е стъпил кракът в този магазин, ненормална кучко!

- подхвърли след нея търговецът, докато Шай сядаше на капрата до Лам.

- Направо ме разори днес!

- Значи, до следващото лято?

Той махна с ръка през рамо, докато се обръщаше към поредния клиент:

- Да, да, дотогава.

Шай се пресегна да освободи спирачката и ръката й почти докосна брадата на северняка, в когото Лам се блъсна на улицата преди малко.

Онзи стоеше току до фургона и челото му беше надиплено от бръчки, сякаш всячески се опитваше да си спомни нещо. Беше пъхнал палци в колана, на който висеше мечът му, чиято масивна дръжка се поклащаше на удобно близко разстояние от едната му ръка. Беше доста свиреп на вид, с дълбок белег през едното око, който чезнеше в сплъстената му брада. С безразличен вид на лицето Шай измъкна скришом ножа, обърна острието нагоре и го скри зад ръката си. По-добре със стомана в ръка и без неприятности, отколкото с неприятности и празни ръце.

Севернякът каза нещо на своя език. Лам се прегърби още повече на капрата и дори не извърна глава към него. Онзи пак заговори. Лам изръмжа нещо в отговор, плесна с юздите и подкара рязко фургона. Малко по-надолу по изровената на коловози улица Шай погледна крадешком през рамо. Севернякът стоеше насред прахоляка и гледаше намръщено след тях.

- Какво искаше този?

- Нищо.

Тя прибра острието в ножницата, вдигна единия си крак на преградата на фургона и се изтегна назад. Смъкна периферията на шапката над очите си, за да не й блести залязващото слънце.

- Светът е пълен с чудаци. Тръгнеш ли да се чудиш кой какво мисли и иска, цял живот няма да ти стигне.

Лам се прегърби още повече, сякаш се опитваше да скрие главата си между раменете.

- Ама и ти си един страхливец - изсумтя Шай.

Той я изгледа косо, после отмести очи.

- Има и по-лоши неща, които човек може да бъде.

Двамата се смееха, когато фургонът прехвърли билото и пред тях се отвори тясната плитка долина. Лам тъкмо беше казал нещо смешно. Как-то обикновено настроението му се беше приповдигнало в момента, в който бяха излезли от града. Никак не го биваше в тълпите.