Джо Абъркромби - Полукрал. Първа част от трилогията Разбито море

Авторски права

Водещ редактор на поредицата Андрей Велков

Joe Abercrombie

Half a King

© Joe Abercrombie Ltd. 2014

© Александър Ганчев, превод

© Стефан Касъров, художник на корицата

ИК „Колибри“, 2016

ISBN 978-619-150-753-5

За автора

С богатството и пълнокръвието на света, който изгражда, с ярките герои, смел език и майсторски развит сюжет Абъркромби е автор, който ще стои достойно в домашната библиотека до Дж. Р. Р. Мартин, Стивън Ериксън, Брандън Сандерсън

Анотация

Мъжът размахва коса и тегли рало в полето, стяга възел на палубата или сее смърт по вражеските брегове с меч и секира в ръка. Преди всичко обаче, мъжът удържа мястото си в стената от щитове, не отлепя рамо от рамото на човека до себе си. В противен случай той е провал, особено ако е син на краля на Гетланд – сурова земя, която ражда воини със сърца от камък и ръце от желязо.

Принц Ярви не е един от тези свирепи воини. Докоснат от баща Мир, неговият път е този на познанието и благата дума. Майка Война никога няма да се усмихва над бойните му победи. За сакат слабак няма място в тренировъчвия квадрат или в стената от щитове, нито на Черния трон, въпреки че той е негов законен наследник. Така смятат не само хората от Гетланд - така мисли и собственото му семейство.

Но ако човек се нуждае от две ръце, за да срази в честен двубой някого, да го наръга в гръб му стига и само една. Особено ако е направлявана от остър ум като този на Ярви.

Време е измаменият да стане измамник.

Време е предаденият да се превърне в предател.

Време е законният крал да се завърне на престола.

„Динамична история за предателство и отмъщение, която ме грабна от първата си страница и отказа да ме пусне.”

Дж. Р. Р. Мартин

„Любимата ми книга на Абъркромби!”

Патрик Ротфус

На Грейс

За пътешественика по-добра екипировка

от здравия разум няма.

От Хавамал, Думите на Върховния

Всеобщото благо

Духаше бурен вятър в нощта, в която Ярви разбра, че е крал. Или по-скоро полукрал.

Вятър търсач, така го наричаха хората в Гетланд, защото търсеше и винаги намираше всяка пролука и всяка ключалка, през които да влети с воя на майка Море в стаята и да я изпълни с мъртвешка леденина, независимо колко високо беше накладен огънят и колко скупчени един в друг седяха хората около него.

Той натискаше капаците на тесните прозорци на стаята на майка Гундринг, тресеше дори обкованата с желязо врата. Тормозеше пламъците в огнището и те му отвръщаха с гневно съскане и пращене, караха сенките от провесените от тавана снопове билки да танцуват по стените и светлината да играе по корена в чепатите пръс­ти на майка Гундринг.

– Ами този?

Приличаше на най-обикновено коренище с пръстта по него, но Ярви знаеше, че е повече от това.

– Черен език.

– И защо един пастор би посегнал към него, принце мой?

– Пасторът се надява никога да не се налага да го прави. Отварата му няма вкус, нито мирис или цвят, но е смъртоносна отрова.

Майка Гундринг хвърли корена настрана:

– Понякога се налага пасторът да посяга към зловещи неща.

– Пасторът трябва да избира по-малкото зло – отвърна Ярви.

– И винаги да се ръководи от всеобщото благо. Поз­на пет от пет. – Майка Гундринг кимна одобрително и Ярви се изчерви от гордост. Одобрението на пастора на Гетланд не се печелеше лесно. – А въпросите на изпита ще са по-лесни.

– Изпитът. – Ярви потърка нервно с палец кривата длан на сакатата си ръка.

– Ще го издържиш.

– Не можеш да си сигурна.

– Пасторът винаги се съмнява...

– Но никога не показва неувереност – довърши Ярви.

– Ето, виждаш ли? Познавам те. – Беше истина, никой не го познаваше така добре като нея, дори хората от семейството му. Най-малко хората от това семейство. – Никога не съм имала по-схватлив ученик. Ще издържиш от първия път.

– И повече няма да бъда принц Ярви. – Мисълта го изпълни с облекчение. – Няма да имам повече семейство и наследствено право върху трона.

– Ще бъдеш брат Ярви и Съборът ще бъде твоето семейство. – Светлината на огъня огря бръчките покрай очите на майка Гундринг, когато тя се усмихна. – Твое наследствено право ще бъдат билките, книгите и благото слово. Ще помниш и съветваш, ще лекуваш и говориш истината, ще знаеш тайните проходи и ще проправяш пътя на баща Мир на всички езици. Също като мен. Няма по-благородна кауза от тази, пък каквото щат да дрънкат мускулестите дръвници в тренировъчния квад­рат.