Джо Абъркромби: Полукрал. Първа част от трилогията "Разбито море"

– Именно. – Одем сложи тежка длан на рамото на Ярви и той се замисли колко по-хубав би бил животът му, ако чичо му беше негов баща. – Един крал трябва да побеждава. Останалото е прах на вятъра.

Между богове и хора

– Майко Слънце и баща Луна, огрейте със златни и сребърни лъчи този съюз между Ярви, син на Лейтлин, и Изриун, дъщеря на Одем...

Високите статуи на шестимата върховни богове гледаха страховито отгоре с безмилостните си гранатни очи. Над тях от нишите по цялата окръжност на купола на тавана грееха кехлибарените статуетки на малките богове. Измерваха с погледи достойнствата на Ярви и явно също като него го намираха за отчайващо посредствен.

Сви колкото можа сакатата си ръка в опит да я скрие напълно в ръкава си. Не че всички присъстващи в Залата на боговете не знаеха какво има на края на ръката му. Или по-точно, какво няма.

И въпреки това опита да я скрие.

– Майко Море и баща Земя, дарете ги с реколта и изо­билие, с хубаво време за плаване и късмет в битките...

В центъра на залата, върху подиум, стоеше Черният трон. Беше елфическа реликва от времената преди разкъсването на бог, изработен с непознато умение от цяло парче метал, изключително деликатен и същевременно неимоверно здрав – безброй години не бяха оставили и една-единствена драскотина по него.

Седалище на крале, между богове и хора. Прекалено висок за такова окаяно създание като Ярви. Чувстваше се недостоен дори да го погледне.

– Майко Война и баща Мир, дайте им сила да пос­рещнат каквото Съдба реши да изпрати на пътя им...

Трябваше да стане пастор. Да се откаже от жена, потомство и семейство. Най-близкото до романтика преживяване щеше да бъде целувката по сбръчканата буза на баба Вексен, когато издържеше изпита. А сега беше на път да сподели живота си, доколкото го имаше, с почти напълно непознато момиче.

Дланта на Изриун беше влажна на допир под свещеното платно, с което бяха увити ръцете им. Стояха хванати за ръце, вързани един за друг, притиснати един в друг от желанието на родителите си и обременени от нуждите на Гетланд, но въпреки това между двама им лежеше необятна пропаст.

– О, Той-който-посява-семето, дари ги със здраво потомство...

Ярви знаеше какво си мислят всички в момента. „Не сакато потомство. Не едноръко потомство.“ Хвърли крадешком поглед към дребното крехко русокосо момиче, което до онзи ден беше сгодено за брат му. Изглеждаше изплашена и пребледняла, сякаш всеки момент щеше да повърне. Но коя не би изглеждала така на нейно място, принудена да се омъжи за полумъж?

Никой не беше очарован от този избор. Празничен ден на всеобщ траур. Злощастен компромис.

– О, Тя-която-пази-ключалките, бди над дома им...

Единствено Бриньолф, молитвоплетецът, се наслаждаваше на церемонията. Не само че беше изплел безкрайна молитва по случай годежа на Изриун и брата на Ярви, но сега – ако не за нейна, то за негова огромна радост – му се отдаваше случай да изплете нова. Гласът му нареждаше монотонно, призовавайки върховни и малки богове да ги дарят с плодородие в полето, подчинение от робите и какво ли още не. Ярви нямаше да се учуди, ако след малко не ги помолеше да ги дарят със здрави стомаси и редовно ходене по нужда. Прегърби се под тежката кожена наметка, някога принадлежала на баща му, и с ужас си представи благословията, която Бриньолф щеше да сътвори за сватбата им.

– О, Тя-която-лее-изобилие, дари просперитет на кралската двойка, на родителите им, на поданиците им и на цяла Гетланд!

Молитвоплетецът отстъпи назад, доволно нахилен като млад баща на първороден син, и брадичката му потъна в огромната двойна гуша.

– Аз ще бъда кратка – каза майка Гундринг, хвърли заговорнически поглед на Ярви и той аха да прихне, когато срещна погледа на майка си – леденостуден като зимното море. Повече не му трябваше, за да потуши напушилия го смях.

– Едно кралство се крепи на две колони – заговори пасторът на Гетланд. – Вече имаме силен крал. – Никой не се засмя. Завиден самоконтрол. – Скоро по божията милост ще имаме и силна кралица.

Ярви видя бледата шия на Изриун да потреперва, докато преглъщаше тежко.

Майка Гундринг прикани с жест майката на Ярви и чичо му – единствения присъстващ, който изглеждаше доволен, че е тук – да поставят длани върху увитите със свещеното платно ръце на Ярви и Изриун и така да благословят връзката им. После, не без известно усилие, вдигна високо жезъла си – лъскав елфически метал, същия като този на Черния трон – и извика: