Джо Абъркромби - Полукрал. Първа част от трилогията Разбито море

– Сгодени са!

Приключи се. Мнението на Изриун не беше потърсено, нито на Ярви. Изглежда, мнението на кралете не е от съществено значение. Или поне на този крал. Стотината присъстващи отвърнаха със сдържани аплодисменти. Мъжете – глави на знатните родове от Гетланд, закопчали наметала с катарами от чисто злато и препасали мечове с инкрустирани със злато дръжки – удариха тежки юмруци в широки гърди. От другата страна на залата жените с лъщящи, пригладени с помада коси и лъскави ключове на шиите си, висящи на украсени със скъпоценни камъни верижки, тупкаха сдържано пръсти в дланите си.

Майка Гундринг размота платнището и Ярви побърза да отскубне здравата си ръка – влажна и изтръпнала – от ръката на Изриун. Чичо Одем сложи ръце на раменете му и прошепна „Браво!“ в ухото му, все едно беше направил нещо повече от това да изрецитира някакви почти неразбираеми обещания, а после просто да стои и да зяпа.

Гостите започнаха да си тръгват един по един и накрая Бриньолф затвори вратите и глухият удар на дървото прокънтя в празната зала, в която Ярви и Изриун бяха оставени насаме с боговете, Черния трон, огромния товар на несигурното им съвместно бъдеще и цял океан от неловко мълчание.

Тя разтърка леко ръката, която допреди малко беше държала ръката на Ярви, и заби поглед в пода. Той нап­рави същото, не че там имаше нещо кой знае колко интересно за гледане. Покашля се. Намести колана, на който висеше мечът му. Все още не беше свикнал с усещането. Имаше чувството, че никога нямаше да свикне.

– Съжалявам – каза накрая.

Тя вдигна очи:

– За какво съжаляваш – попита, после се сети и добави уклончиво, – кралю мой?

„За това, че ще имаш полумъж за съпруг“, изкуши се да отвърне Ярви, но вместо това каза:

– За това, че преминаваш от ръка в ръка в семейството ми като бокал по време на пир.

– Всеки се радва, когато бокалът стигне до него по време на пир. – Устните й се разтеглиха в горчива усмивка. – Аз съм тази, която трябва да се извинява. Представи си ме само като кралица. – Тя прихна, все едно по-голяма шега не беше чувала.

– Представи си мен като крал.

– Но ти си крал.

Ярви примига учуден. Беше така вторачен в недостатъците си, че въобще не му беше хрумнало, че може би тя е притеснена от своите. Това, както често става с чуждото нещастие, го накара да се почувства малко по-добре.

– Ти управляваш цялото домакинство на баща си. – Той погледна към окачения на шията й златен ключ. – Това не малка работа.

– Но кралицата управлява домакинството на цялата страна! Всички казват, че майка ти има рядка дарба за това. Лейтлин, „Златната кралица“! – Тя произнесе името, все едно изричаше тайнствено заклинание. – Говори се, че хиляди са й задължени, а също, че да си й задължен за нещо, е чест и повод за гордост. Казват, че сред търговците думата й струвала повече от златото, защото неговата цена може да падне, но тази на думата й – никога. Говори се дори, че някакви търговци от севера спрели да се молят на боговете и вместо тях започнали да почитат нея. – Тя говореше все по-бързо и по-бързо, с ококорени от възбуда очи, гризеше нокти и кършеше пръсти. – Носи се слух дори, че снася сребърни яйца.

Ярви не се сдържа и се засмя:

– Със сигурност мога да кажа, че този не е верен.

– Но тя напълнила силози, прокопала канали, сложила повече земя под ралото, за да няма повече глад и на хората да не им се налага повече да теглят сламка кой трябва да напусне и да си търси нов дом от другата страна на морето. – Раменете на Изриун се вдигаха все по-нагоре и по-нагоре, докато накрая почти не опряха в ушите. – И хора се стичали да търгуват в Торлби от другия край на света. И градът нараснал трикратно и прелял извън стените, а майка ти построила нови, за да го огради отново.

– Вярно, но...

– Чух също, че имала план да изсече монети с еднакво тегло, които да се използват навсякъде в земите около Разбито море, и така всичката търговия да става с нейното лице и това да я направи по-богата дори от върховния крал в Скекенхаус! Как мога... аз? – Тя увеси рамене, побутна с нокът ключа на гърдите си и той се завъртя на верижката. – Как може някой като мен...

– Винаги има начин. – Ярви хвана ръката на Изриун, преди тя успее да захапе отново нокти. – Майка ми ще ти помогне. Тя ти е леля, нали така?

– Тя ще помага на мен? – Тя не само не отдръпна ръката си, но го придърпа към себе си. – Баща ти може и да беше велик воин, но според мен от двамата ти родители той беше по-малко страховитият.