Джо Абъркромби: Червена страна

- Ничии кожи не се дерат тук - отвърна той.

- Не и ако лично не си държа сделките под око.

- С баща ти се спазарихме за двайсет и седем, Шай.

- Знаеш, че не ми е баща. Също така знаеш, че не си се спазарил за нищо, докато не се спазариш с мен.

Клей повдигна едната си вежда и изгледа въпросително Лам, който моментално сведе поглед и се извърна настрани в безуспешен опит да потъне в земята. При все масивното си телосложение, само някой да го погледнеше накриво, севернякът винаги извръщаше очи. Вярно, беше добродушен човек, работлив и приличен, заместител на баща за Роу и Пит, дори за Шай, доколкото тя му позволяваше това, но мътните го взели, такъв страхливец.

Тя се срамуваше от него, срамуваше се от негово име даже и това я вбесяваше. Стрелна показалец пред лицето на Клей, все едно беше кинжал и нямаше никакви скрупули да го използва по предназначение:

- Скуеърдийл, странно име за град, в който те мамят при всяка сделка! Миналата година ми плати двайсет и осем, а нямаше и четвърт от купувачите, които имаш тази година. Ще приема трийсет и осем 1 1 Squaredeal (англ.) - честна сделка. - Б.пр. .

- Какво? - Гласът на Клей се извиси повече отколкото беше очаквала. - Златно зърно си докарала, така ли?

- Точно така. Първокачествено. Вършано от ей тези две, покрити с мазоли ръце.

- И от моите също - смотолеви Лам.

- Шшт - сряза го Шай. - Не мърдам оттук, докато не получа трийсет и осем.

- О, хич не си ми притрябвала! - кресна Клей и лицето му се изкриви в гневна гримаса. - Слушай какво, обичах майка ти, за това ще ти предложа двайсет и девет.

- Никога не си обичал нищо друго освен кесията си. Трийсет и осем или заставам пред магазина ти и започвам да продавам на една идея под твоята цена.

Той знаеше, че тя ще го направи, дори това да й костваше доста. Никога не отправяй заплаха, която не си поне наполовина готов да изпълниш, това знаеше Шай.

- Трийсет и една - изръмжа през зъби търговецът.

- Трийсет и пет.

- Не виждаш ли, че задържаш всички тези добри хорица, алчна куч-ко?

„Или по-скоро им отварям очите за печалбите, които получаваш, и не след дълго някой ще ме последва“, помисли си Шай.

- За мен са най-обикновена паплач и ще ги задържам колкото си искам, ако трябва, докато Ювенс не се върне от земята на мъртвите или до-като не получа трийсет и пет.

- Трийсет и две.

- Трийсет и пет.

- Трийсет и три и на излизане можеш да му драснеш клечката на магазина, няма да ми трябва повече!

- Не ме изкушавай, дебелако. Трийсет и три и ще добавиш две нови лопати и малко храна за воловете ми. Ядат почти колкото теб. - Тя плю в шепата си и протегна ръка.

Клей се навъси, завъртя език из устата си, но накрая също плю в шепа и стисна ръката й:

- Същата си като майка си.

- Не можех да я понасям. - Шай се запровира към вратата и остави Клей да си излее гнева върху следващия клиент. - Не е толкова трудно, а? - подхвърли през рамо на Лам.

Възрастният северняк зачопли с пръст нещо по ухото си:

- Аз щях да се съглася и на двайсет и седем.

- Защото си проклет страхливец. Имаш ли нещо за вършене, по-добре приключвай бързо, вместо да живееш в страх от него. Ти самият не повтаряш ли все това?

- Времето ми показа недостатъците на този ми съвет - промърмори Лам, но Шай не му обърна внимание, беше прекалено заета с мисли за това как добре се беше справила.

Трийсет и три беше добра цена. Сметна наум цялата сума. С трийсет и три, след като оправеха прокапалия покрив на хамбара и след като купеха двойка свине за разплод, щяха да останат пари за книги за Роу. Можеше дори да останат пари за още семена, можеше също да опитат да посъживят зелевите лехи. Мислите за това, което можеше да построи, да оправи, я накараха да се усмихне.

„Не ти трябват големи мечти - казваше й някога майка й в редките моменти, когато беше в добро настроение - и малките вършат работа.“

- Давай да пренасяме чувалите - каза тя.

На Лам годините му личаха, беше станал муден като стар вол, но силата му не си беше отишла. Нямаше тежест, която да огъне северняка. От фургона Шай трябваше само да повдига леко един по един чувалите и да ги намества на рамото му, докато той стоеше на земята, без да се оплаква от тежестта им, не повече от самия фургон. После тръгваше през улицата с бавна крачка с четири чувала на раменете до двора на Клей, къде-то ги редеше на земята с такава лекота, все едно бяха пълни с перушина. Вярно, Шай тежеше наполовината на него, но работата й беше по-лека, а и двайсет и петте години в нейна полза не бяха за пренебрегване, но не след дълго от нея вече течеше вода като от прясно изкопан кладенец. Елекът залепна за гърба й, а косата - по лицето й. Ръцете й се зачервиха, прежулени от конопа и белия прах на чувалите. Стиснала зъби, ругаеше под носа си.