Джо Абъркромби: Червена страна

Лам я изгледа отдолу с два чувала на едното рамо и трети на другото, без дори да се е задъхал. Ситните бръчици около очите му заиграха лукаво:

- Малко почивка, Шай?

- Да, от заяждането ти - изгледа го накриво тя.

- Ако кажеш, ще разместя чувалите във фургона, ще ти направя малко местенце да си полегнеш, може и одеяло да намеря. И ще ти попея, докато заспиш, както едно време, като беше малка.

- Още не съм престаряла.

- Понякога си мисля за онова малко момиченце, което ми се усмихваше мило, докато го приспивах. - Той зарея поглед настрани и поклати глава. - Къде сбъркахме с майка ти?

- Тя умря, а ти си безполезен. - Шай вдигна поредния чувал и го стовари на рамото му колкото можа по-отвисоко.

Лам се усмихна, докато слагаше длан върху чувала.

- Може би си права. - Когато се обърна, почти се сблъска с друг се-верняк. Онзи беше едър колкото Лам, но доста по-свиреп на вид. Той изръмжа някаква ругатня, но спря на средата на думата. Както обикновено само мисълта за неприятности беше достатъчна на Лам да наведе глава и сега той вече се отдалечаваше по улицата с чувалите на рамо. Севернякът изгледа начумерено Шай.

- Какво? - каза тя и го изгледа също толкова навъсено.

Онзи проследи с поглед Лам, почеса се по брадата и си продължи по пътя.

Когато Шай стовари последния чувал под одобрителния поглед на Клей, сенките се бяха издължили и облаците на запад започваха да розовеят. Търговецът протегна ръка с провесена от дебелия му показалец кожена кесия. Тя разкърши гръб, избърса чело в опакото на ръкавицата си, разхлаби връвта на кесията и надникна вътре.

- Всичко ли е тук? - попита.

- Няма да те измамя.

- Можеш да се обзаложиш, че няма. - Шай започна да брои монетите. „Винаги ще познаеш крадеца - казваше някога майка й - по това колко е внимателен със собствените си пари.“

- Ми да взема тогава аз да отворя всеки чувал, а? Да съм сигурен, че е зърно, а не лайна.

- Хм, и ако се окажат лайна, да не би това да те спре да ги продадеш?

Търговецът въздъхна дълбоко:

- Твоята да е.

-Ще е.

- Винаги успява - додаде Лам.

Шай продължи да брои и да прехвърля на ум сметките.

- Чух, че Глама Златния спечелил още един бой в ямата в Грейър -каза Клей. - Казват, че бил най-коравото копеле в Близка страна, а не е като да няма корави копелета наоколо. Че само глупак би заложил срещу него, без значение каква е печалбата. А също, че само глупак би излязъл срещу него в ямата.

- Така е, така е - отвърна Лам, както винаги без мнение, като ставаше дума за бой и насилие.

- Чух от един, който го е гледал, че така пребил Стоклинг Мечката, че направо му изкарал червата през задника.

- И това минава за забавление? - попита Шай.

- Бой до насиране, какво повече искаш?

- Ми не е кой знае какво.

- Аз за по-лоши забавления съм чувал - сви рамене Клей. - Разбрахте ли за битката при Ростод?

- Чух нещо - измърмори Шай, докато се опитваше да се съсредоточи в броенето.

- Бунтовниците пак били победени, чух аз. Този път доста зле. Всички бягат. Онези, които Инквизицията не докопала на място.

- Горките нещастници - каза Лам.

Шай спря за момент, после продължи да брои. Светът беше пълен с окаяни нещастници, но тя не се замисляше за всички, заслужаващи съжаление. На нея й стигаха грижите за брат й и сестра й, за Лам и Гъли, за фермата, нямаше време да оплаква всеки, докарал си беля на главата.

- Може да решат да дадат последен отпор при Мулкова, ама не мисля, че ще устоят дълго. - Оградата изскърца под гърба на Клей, когато той се облегна на нея, скръсти ръце и пъхна длани под мишниците си с щръкнали нагоре палци. - Войната свърши, ако въобще може да се нарече война, и доста хора останаха без дом. Едни прокудени от земята си, други изгорени с нея или останали без пукната пара. Пътищата са отворени, корабите пак пристигат. И все повече народ е тръгнал да си търси щастието на запад. - Той кимна към върволицата по прашната улица, която продължаваше да се стича въпреки наближаващия залез. - Това тук е само ручей. Потопът тепърва предстои.

- Е - подсмръкна Лам. - Скоро ще разберат, че планината не е направена от злато, и потопът ще потече обратно насам.

- Някои ще се върнат, да. Други ще пуснат корени някъде там. След това Съюзът ще дойде насам. Колкото и земя да имат, все искат още, а със слуховете за злато на запад бързо ще надушат парите. Онова зло дърто копеле Сармис дрънчи с меч покрай границата с Империята, но това е типично за него, неговият меч все си дрънчи. Няма да спре потопа, мисля аз. - Клей пристъпи към Шай и зашепна заговорнически. - Чувам, че в Хормринг вече имало пратеници на Съюза, говорели за анексиране.