Джо Абъркромби - Полукрал. Първа част от трилогията Разбито море

Сюмаел се извърна и се вторачи в тъмното.

– Някой чу ли...

– Стой! – гласът прокънтя в тъмнината внезапно, остро като плющенето на камшик.

Ярви се извърна и сърцето му подскочи, когато видя високият воин да влиза през арката на входа. Стори му се огромен, когато светлината на огъня го освети. Шлемът му, ризницата, масивният меч и щит блеснаха ярко.

– Предайте оръжията си! – разнесе се друг глас и от тъмнината изплува втори воин.

Лъкът му беше опънат и насочен напред. Косата му беше сплетена на две дълги плитки покрай лицето му. Ванстерландец. Зад него излезе втори, след него трети и в следващия момент в полукръг срещу огъня стояха две дузини воини.

Само допреди миг Ярви не смяташе, че е възможно духът му да падне по-ниско. Сега осъзна колко много бе сбъркал.

Погледът на Рълф се премести бавно към лъка му. Оказа се достатъчно далеч от него, той се отпусна бавно назад и се облегна на лакът.

– Къде стоят ванстерландци в списъка ти с достойни воини? – попита той.

Нищо ги огледа един по един и кимна:

– В такава численост доста високо.

Колкото сили бяха дали боговете на Ярви, беше ги изразходвал напълно през деня. Той побутна с върха на ботуша си меча на Шадикшарам настрана. Джоуд вдигна празни ръце. Сюмаел извади с два пръста късата брадвичка и я подхвърли настрани в сянката.

– Ами ти, старче? – попита един от ванстерландците.

– Обмислям положението.

Нищо изстърга още веднъж с камъка по острието на меча и писъкът на стоманата опъна до скъсване нервите на Ярви.

– Ако стоманата е отговорът, те имат прекалено много от нея – промърмори под носа си.

– Пусни го. – Друг ванстерландец опъна лъка си и го насочи към Нищо. – Или ще хвърлим и твоя труп на камарата.

Нищо заби меча в земята до себе си и въздъхна дълбоко:

– Този звучи убедително.

Трима от ванстерландците пристъпиха напред и под зоркия поглед на предводителя си прибраха хвърлените оръжия и претърсиха групата за скрити.

– Какво ви води насам? – попита водачът на ванстерландците.

– Пътници сме... – отвърна Ярви, загледан в един от воините, който изтърсваше оскъдната му собственост от една от торбите. – На път за Вулсгард.

Онзи с лъка повдигна учудено вежди към горящата купчина тела:

– Пътници, които горят трупове?

– Къде отива този свят, ако един честен човек не може да запали няколко трупа, без това да предизвика подозрения? – отвърна Нищо.

– Разбойници са, бяхме нападнати от засада – каза Ярви.

Мислите му препускаха.

– Хубаво е да пазите пътищата си чисти и безопасни за пътниците – добави Рълф.

– О, благодарим ви, че ги разчистихте вместо нас. – Предводителят се вгледа в шията на Ярви, после посегна и дръпна яката на Джоуд, под която се показаха белезите от нашийника. – Роби.

– Свободни мъже – поправи го Сюмаел. – Аз съм бившата им господарка. Търговец съм. – Тя бръкна под палтото си и бавно извади смачкано парче пергамент. – Казвам се Ебдел Арик Шадикшарам.

Мъжът се вторачи, свъсил вежди, в съвсем наскоро измъкнатия от трупа на законния му собственик кралски лиценз:

– Опърпана си за търговец.

– Не казах, че съм добър търговец.

– И прекалено млада за капитан.

– Не съм казвала, че съм стара.

– Къде е корабът ти.

– В морето.

– А ти защо не си на борда?

– Счетох за разумно да сляза, преди да е ударил дъното.

– Жалък търговец, спор няма – промърмори един от воините.

– С товар от лъжи – добави друг.

Предводителят им обаче просто сви рамене:

– Нека кралят решава дали да им вярва. Вържете ги.

– Кралят? – попита Ярви, докато подаваше напред ръце.

Мъжът се усмихна лукаво:

– Гром-гил-Горм дойде на север да ловува.

Оказа се, че Рълф е прав. Следващият враг се оказа по-близо, отколкото си мислеха.

Сламки по водата

Ярви не беше чужд на гледката на корави мъже. Баща му беше такъв. Брат му също. И още дузини от тях се изреждаха през тренировъчния квадрат всеки ден в Торлби. Стотици се бяха събрали на пясъка, за да изпратят крал Утрик към погребалната му могила. После да отплават с младия крал Ярви на злощастното му нападение над Амвенд. Мъже, чиито лица грееха от щастие единствено в битка, върху чиито длани се бяха отпечатали формите на дръжки на оръжия.

Но такава гледка, каквато представляваше ловната свита на Гром-гил-Горм, не беше виждал.

– Никога не съм виждал толкова ванстерландски воини накуп – промърмори Рълф. – А прекарах цяла година във Вулсгард.