Джо Абъркромби - Полукрал. Първа част от трилогията Разбито море

– За крал на Гетланд. – Гласът му прозвуча твърд и хладен като самия Черен трон.

– О, богове – чу Сюмаел да прошепва. – Мъртви сме.

– Одем! – Устните на Горм се разтеглиха в огромна усмивка. – Подмладил си се от последната ни среща.

– Аз съм племенникът на Одем. Синът на Утрик.

Предводителят на отряда фрасна с опакото на ръката си Ярви по тила и го просна по очи. Изключително противна постъпка предвид това, че ръцете му бяха вързани на гърба и не можеше с нищо да предотврати сблъсъка на счупения си нос със земята.

– Синът на Утрик умря с него!

– Той има и друг син, глупако!

Ярви се надигна отново на колене. Устата му се изпълни със солен вкус. Започваше да му писва от него.

Нечии пръсти сграбчиха косата му и извиха главата му назад.

– Да го задържим като шут или да го обесим като шпионин?

– Не ти ще решаваш това. – Майка Скаер повдигна пръст и елфическите гривни на дългата й ръка издрънчаха тихо, но това беше достатъчно за предводителя на отряда, който пусна Ярви и дръпна ръка като опарен. – Утрик имаше друг син. Принц Ярви. Обучаваше се за пастор.

– Но така и не положи изпита си – каза Ярви. – Вместо това седнах на Черния трон.

– За да запази Златната кралица хватката си върху властта.

– Лейтлин. Майка ми.

Майка Скаер се замисли дълбоко, а Ярви вдигна гордо глава и си придаде колкото кралски вид позволяваха окървавеният му нос, вързаните на гърба ръце и вонящите дрипи. Но може би повече не беше и нужно, за да посее семето на съмнението.

– Освободи му ръцете.

Ярви почувства срязването на въжето и с умерена доза театралност вдигна бавно лявата си ръка. Като никога, надигналият се при вида на уродливия му крайник шепот из лагера беше приятен за ухото.

– Това ли искаше да видиш? – попита той.

Майка Скаер взе ръката му в своите, заобръща я насам-натам, заопипва я с пръсти.

– Щом казваш, че си чиракувал при майка Гундринг, при кого е чиракувала тя?

Ярви не се поколеба и миг:

– Обучавала се е при майка Вексен, по-късно пастор на крал Фин от Тровенланд, а понастоящем баба Вексен, Първия пастор от Събора и съветник на самия върховен крал.

– Колко гълъба държи?

– Три дузини, плюс този с черното петно на челото, който един ден ще отнесе до Скекенхаус вестта, че Смърт е отворила за нея Последната врата.

– От какво дърво е вратата на спалнята на краля на Гетланд?

Ярви се усмихна:

– Такава врата няма, защото кралят на Гетланд е част от земята и хората си и няма какво да крие от тях.

Изписалото се по изпитото лице на майка Скаер смайване бе един от онези така редки за Ярви поводи за задоволство.

Гром-гил-Горм повдигна една дебела вежда:

– Чисти ли са думите му?

– Чисти са – промърмори пасторът.

– Тогава... сакатото кутре наистина е Ярви, синът на Утрик и Лейтлин, законният крал на Гетланд?

– Така изглежда.

– Истина е? – изграчи пресипнало Рълф.

– Истина е – прошепна Сюмаел.

Горм се разсмя от сърце:

– Това е най-успешният лов в живота ми! Изпрати птица, майко Скаер, виж какво ще плати крал Одем за връщането на палавия си племенник. – Кралят на Ванстерланд се обърна да си върви.

– Хм – изсумтя презрително Ярви. – Великият, всяващ страхопочитание Гром-гил-Горм! В Гетланд те наричат кръвожаден ненормалник. В Тровенланд те наричат краля дивак от дивата земя. В Скекенхаус, в строените от елфи зали на върховния крал, там... ами, че там дори не си правят труда да говорят за теб.

Ярви чу Рълф да изпуска тревожна въздишка, чу сподавеното яростно ръмжене на предводителя на отряда, но Горм просто поглади замислено брада.

– Ако целта ти бе да ме поласкаеш, не успя. Имаш предвид?

– Ще им покажеш, че са прави ли, като изкараш някаква мижава печалба от златната възможност, която боговете ти предоставят?

Кралят на Ванстерланд повдигна озадачено вежда и двамата с майка Скаер се спогледаха:

– Ушите ми са винаги отворени за прилични печалби.

„Продай им каквото искат – казваше майката на Ярви, – не каквото имаш.“

– Всяка пролет събираш воините си и минаваш границата с Гетланд.

– Всеки го знае.

– Тази пролет?

Горм изпъчи устни:

– Малък поход може би. Майка Война иска мъст за безчинствата на чичо ти в Амвенд.

Ярви прецени за неуместно да споменава, че ако не в края, то поне в началото на въпросните безчинства не Одем, а той беше крал на Гетланд.

– Всичко, което искам от теб, е тази пролет да идеш малко по-далеч. До стените на Торлби, да речем.