Джо Абъркромби - Полукрал. Първа част от трилогията Разбито море

Смехът им заглъхна и в гората стана тихо, ужасно тихо, не се чуваше дори чуруликането на птичка.

– Богове – прошепна Анкран. – Тук или навън – все същата работа.

Ярви се завтече до един от стволовете и откърти с трепереща ръка парче полузамръзнала гъба.

– Какво намери? – Гласът на Джоуд беше изтънял от вълнение.

– Нищо. – Ярви хвърли парчето настрана. – Тези не стават за ядене.

Снежинките продължиха да се трупат по раменете му, но сега на тях отчаянието тегнеше още по-тежко отпреди.

– Огън, това ни трябва – продължи той, в отчаян опит да вдъхне живот на угасващите искрици надежда.

Огънят ще ги стопли, ще повдигне духа им, ще ги сближи и ще им даде сили да продължат. Докъде щяха да стигнат, не смееше да мисли. Стъпка по стъпка или както казваше Джоуд – загребване по загребване.

– За огън трябва сухо дърво – каза Анкран. – Дали един кухненски чирак знае къде да го намери?

– Знам откъде се купува в Торлби – сопна се Ярви.

Ако трябваше да бъде честен, дори това не знаеше. За това имаха роби.

– По-високо ще е по-сухо. – Сюмаел хукна нанякъде и Ярви тръгна след нея. Изпързаля се надолу по нисък склон на плитка падина сред дърветата, покрита с чист, непокътнат сняг. – Може би там горе, от другата страна...

Тя забърза през дъното на браздата, разсичаща гората като белег на рана, и Ярви последва стъпките й в снега. Богове, колко беше уморен. Едва движеше крака. Имаше нещо странно в земята тук – плоска, твърда, прозираща тук-там през тънката снежна покривка на черни петна. При следващата стъпка на Сюмаел се чу странно скърцане.

Тя замръзна на място и сведе поглед в краката си.

– Стой! – Нищо стоеше на върха на склона зад тях, обгърнал с една ръка ствола на дърво, стиснал в другата меча си. – Това е река!

Ярви погледна в краката си и усети как всяко косъмче по тялото му настръхва. Ледът пукна, изскърца и се размърда под стъпалата му, а когато Сюмаел се обърна и се вторачи в него с широко облещени очи, издаде протяжен стон. Деляха ги само крачка-две.

Ярви преглътна тежко, но не посмя да си поеме дъх дори. Протегна бавно ръка към Сюмаел.

– Стъпвай много внимателно – прошепна.

Тя направи крачка към него и в следващия миг, без да успее да извика дори, потъна в леда.

Ярви замръзна на място.

Цялото му тяло потрепери от напрежение, сякаш всеки момент щеше да скочи напред.

Простена от безсилие, но се удържа да не го направи. Свлече се на четири крака и пропълзя до мястото, където изчезна Сюмаел. Видя черна вода, плуващи парчета лед, но нито следа от нея. Извърна се през рамо и видя Джоуд да тича надолу по склона сред облак сняг.

– Стой! – изкрещя му. – Прекалено тежък си!

Стори му се, че забеляза движение под леда, допълзя до мястото, просна се по корем и отрина снега, но колкото и да се взираше, не видя нищо освен черна вода и балончета въздух.

Анкран дотича до реката, но още при първата му стъпка върху леда той простена и Анкран се закова намясто и разпери ръце да запази равновесие. Нищо тичаше с огромни крачки през снега надолу по течението към оголено от снега петно лед в средата на реката, от което стърчаха остри назъбени скали.

Ужасяващата тишина се проточи.

– Къде е? – изкрещя Ярви.

Рълф се беше вторачил в него от брега, зяпнал с уста.

Колко дълго може да издържи човек без въздух? Със сигурност не толкова дълго.

Видя Нищо да прави няколко крачки от брега към средата на реката, където спря и вдигна над главата си меча, насочен с върха право надолу.

– Луд ли си? – изпищя Ярви, но в момента, в който го направи, знаеше отговора.

Естествено, че беше.

Мечът полетя надолу и от леда право нагоре пръсна фонтан. Нищо се свлече на колене и бръкна със свободната си ръка във водата.

– Хванах я! – той измъкна Сюмаел от водата.

Тя висеше като парцал в ръката му и от дрехите й течаха струйки ледена вода, докато я влачеше към брега, където чакаха Рълф и Джоуд.

– Диша ли? – изкрещя Ярви, докато пълзеше на четири крака към брега – не смееше да се изправи, за да не я последва във водата.

– Как мога да знам? – попита Джоуд и коленичи до нея.

– Доближи си бузата до устните й!

– Не мисля!

– Вдигни й краката!

Ярви се изправи от леда и затича към тях по брега.

– Какво?

– Обърни я с главата надолу!

Джоуд се подчини без повече въпроси, хвана Сюмаел за глезените и я вдигна нагоре. Отпуснатата й глава се люшна настрани в снега. Ярви дотича до нея, бръкна с два пръста в устата й и ги натика в гърлото й.