Виждах се седнала върху чатала на това смокиново дърво, умираща от глад просто защо- то не мога да се реша коя от смокините да избера. Исках всяка от тях, но да избера една би означавало да изгубя останалите и както си седях, безсилна да реша, смокините започнаха да съхнат и почерняват и накрая една по една изпокапаха по земята в краката ми.“
Естър Грийнуд печели щедра стипендия, за да учи 8 престижен университет, и пристига в Ню Йорк, за да започне стаж като редактор в популярно списание — удивителна възможност, която е заслужила с труда и таланта си. Тя трябва да е обект на завист на милиони момичета от цяла Америка, обградена от писатели и поети, гост на партита, фотосесии и модни ревюта. Трябва да изживява най-славните мигове в живота си…
Вместо това идилията се превръща в кошмар. Естър бавно пропада В мрака на депресията. В онези времена това опасно състояние се приема за слаба воля и се лекува с електрошок, а никой не приема насериозно една млада жена. Амбицията й, мечтите й я притискат все повече — като стъклен похлупак, а опитът й да намери себе си сред хаоса от очаквания — и чужди, и собствени — се превръща в отчаян зов за помощ.
В своя многократно преиздаван роман, превърнал се в любим на няколко поколения, Силвия Плат деликатно въвежда читателя в същината на емоционалния срив на Естър. Стилът й е наситен до такава степен, че лудостта на героинята й изглежда чудовищно реална, дори рационална. Преиздаден на български език за пръв път от 30 години насам, „Стъкленият похлупак“ е остроумна, но болезнена изповед, проникновен поглед в най-мрачните и опустошителни бездни на човешката психика, литературно произведение от огромна величина, една от модерните класики.
Notes
[
←1
]
Силно отровно азотосъдържащо химично съединение, което се образува при разлагането на белтъчините в труповете на животни, капо и при гниене на
зеленчуци. - Б. пр.
[
←2
]
Душата на мъртвец, която според еврейския фолклор се вселява в тялото на някой жив и ръководи всичките му постъпки. Б. пр.